Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Джанет Стюарт е младо момиче, нали, девойка?
— Почти на тринайсет е.
— О! Дете — казвам пренебрежително. — Не знаех. Всички говореха за красотата ѝ; мислех си, че е млада жена. Изненадана съм, че не сте поискали жена на вашата възраст.
— Тя е моята малка любима. Обещани сме един на друг, още откакто тя беше в люлката. Гледах я как расте и никога не видях някакъв недостатък у нея. Ще се оженя за нея, когато навърши пълнолетие. Но вие сте моята кралица, сега и завинаги.
Накланям се към него съвсем леко.
— Значи няма да ме оставите, Арчибалд, когато се ожените за своята малка невеста?
— Казвайте ми Ард — прошепва той. — Моите любими жени ме наричат Ард.
Той ме обича. Зная, че ме обича. Знам, че пулсът му препуска бясно като моя и че изпитва същия замайващ възторг като мен. Искам мъж, който да ме обича, нуждая се от мъж, който да ме обича, и младият граф на Ангъс — Ард, както тайно го наричам пред себе си — явно ме обича. И никога няма да ме остави, винаги ще бъде на моите услуги, до мен на вечеря, ще язди с мен, когато дворът излиза, ще играе все така нежно с малкото ми момче, ще се възхищава на бебето ми. Разбира се, ще трябва да се омъжа за високопоставен мъж, за краля на Франция или за императора, за благото на страната ми и заради собственото си състояние, но винаги ще държа Ард до себе си. Той ще бъде моят странстващ рицар, моят кавалер. Ще бъда като дамата в приказките, в песните на трубадурите: обожавана и вечно недостижима. И наистина мисля, че той няма да се ожени за Джанет Стюарт от Тракуеър. Наистина мисля, че ще си позволя да забраня сватбата, дори ако малкото момиче плаче във възглавницата си цял месец. Мога да направя това. Аз съм кралица; мога да го направя без обяснение.
Получавам писмо от сестра си, Мери, навършваща осемнайсет тази година и все още у дома, неомъжена. Тя съобщава новини за двора, който е на лятното си пътуване. Всички са добре, потната болест не се е появила в двора, и пътуват безгрижно из Южна Англия, понякога плават с баржи по реката, придружени от музиканти, а хората се тълпят по бреговете, ликуват, и махат, и хвърлят цветя, докато те минават. Понякога пътуват на коне, с кралските знамена начело, а във всеки град ги посреща делегация, която възхвалява Хари за военната му мощ, за победите му срещу Франция и Шотландия, и му връчва кесии със злато.
Имам гардероб, пълен с нови рокли, платени от испанците, те казват, че нищо не е твърде хубаво за невестата на Кастилия. Поискаха нов портрет и художникът се кълне, че съм най-прекрасната принцеса в християнския свят!
Казва, че предстои да се омъжи за малкия Карл следващата година и вече се подготвя огромна поредица от пиршества и турнири в чест на заминаването ѝ за Испания. Чарлс Брандън със сигурност ще се състезава в турнира и със сигурност ще триумфира. Хари го е направил херцог — чест, далеч по-голяма от всичко, което някой може да си представи. Някои хора смятат, че е бил издигнат толкова много, далеч повече, отколкото позволява положението му, за да може да предложи брак на ерцхерцогиня Маргарет, но Мери знае по-добре. Казва ми го, с разлят почерк, с правописни грешки, допуснати във вълнението, с добавени надраскани забележки в полето на листа.
Той не е влюбен в ерцхерцогиня Маргарет, макар тя да го обожава; казва ми, че изобщо не е влюбен в нея, не я забелязва. Казва, че е изгубил сърцето си по съвсем друга.
Мери вярва, че той е удостоен с херцогска титла — най-високия сан в кралството, над който е само престолът, — защото Хари го обича толкова много.
Сега той е признат и почитан като един от наистина изтъкнатите мъже на Англия, удостоен с полагаемата му се чест. Той е най-големият приятел на Хари, обича го като брат.
Това ме кара да се сепна. Хари имаше брат, по-прекрасен млад мъж, отколкото Чарлс Брандън някога може да бъде. Може ли да е забравил Артур? Може ли Мери да е забравила кой беше истинският брат на Хари? Може ли да използва думата „брат“ пред мен и да не знае за кого се отнася тя? Нима са забравили Артур, а също и мен?
Без съмнение той е най-красивият мъж в двора, всички му се възхищават. Ще ти кажа една тайна, Маргарет, но не трябва да издаваш и думичка от нея. Той помоли да носи знака на благоволението ми по време на сватбения ми турнир! Това ще бъде най-прекрасният турнир в християнския свят, и той със сигурност ще спечели. Казва, че ще носи знака на благоволението ми до сърцето си и с радост би умрял, защитавайки го!
В края на писмото си тя си спомня, че съм вдовица с две бебета, бореща се да управлява непокорна страна, и че всичките ѝ приказки за рокли и любовни закачки може би ме дразнят, затова възприема по-загрижен тон. Учила се е да бъде обаятелна, знае достатъчно добре как да бъде любяща и мила: