Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Кучи син! – изръмжа Нина, когато пистолетът изщрака на празно. Скутерът отново зави към тях. Фанг й се закани с пръст. Тя също му показа пръст, среден, което го вбеси още повече.

Той извади един МП-5, същото направи и спътникът му на задната седалка. Двамата се прицелиха в глисера…

— Мамка му! – изкрещя Чейс, когато от другата му страна изскочи и вторият скутер. Мъжът в него също се прицелваше в глисера, само че той държеше в ръце противотанков гранатомет М72. – РПГ.

Нина нямаше нужда от обяснение какво точно означава съкращението, за да разбере, че здраво са загазили – предупредителната нотка в гласа на Чейс й бе достатъчна. Тя се притисна колкото се може повече към палубата и покри главата си с ръце.

Мъжът с гранатомета се прицели в Чейс, подготви се за отката…

И стреля.

Секунда преди изстрела Чейс рязко дръпна контролните лостове и завъртя глисера на триста и шейсет градуса. Реактивният снаряд го пропусна с няколко инча и се заби право в гърдите на мъжа, който седеше на задната седалка в другия скутер.

Той се преметна през борда и падна във водата. Ракетният двигател на боеприпаса продължаваше да гори. След миг той се взриви и във въздуха изригна яркочервен гейзер, а наоколо се посипаха части от тялото на охранителя.

Водачът на скутера погледна към Фанг в шок, осъзнал, че се е разминал на косъм от смъртта. Чейс рязко завъртя глисера надясно и се насочи към техния съд. Фанг изкрещя предупредително, но вече беше твърде късно.

Чейс заби лодката си странично в скутера. Фанг и водачът бяха съборени на дъното, а автоматичният пистолет на мъртвия се претърколи през борда и падна в развълнуваните, кървави води.

Чейс даде газ и започна бързо да се отдалечава, но вторият скутер го последва. В този миг и третата лодка се появи от тръстиките и отново се включи в преследването.

Нина надигна глава.

— Какво стана?

— Едно на нула за нас.

— Една лодка?

— Един мъж.

— И това ли е всичко?

Чейс се намръщи.

— Добре де, точно сега ли ще водим сметка! – Той бързо се огледа наоколо. От другата страна на езерото имаше още тръстики и един дълъг тесен остров, издигащ се съвсем малко над водата, на който растяха няколко криви дървета…

А пред острова във водата имаше още нещо.

Той насочи глисера към тъмния обект, криещия се под повърхността.

— Какао правиш? – попита Нина. – Устремил си се право към онзи остров!

— Знам!

— Не е ли по-добре да го заобиколиш?

— Ще карам напряко! – извика Чейс. Сенките във водата вече се различаваха по-добре, най-малката от тях бе с размерите на глисера.

Нина също ги видя.

— Какво е това? – попита тя със страх в гласа.

— Хипопотами!

— Какво?