Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
— Да внимава за какво?
— Може би за това, което се случи.
Глицки наклони глава на една страна.
— Наистина ли мислиш така?
— Нищо не мисля всъщност, Ейб. Става дума обаче за обувки, тояги и вероятно палки. Обикновените улични хулигани не разполагат с такова снаряжение.
— Но ти каза „вероятно“ палки.
— Да. Но също така става въпрос за центъра на града. Ако сам не си носиш тояга, няма как да я намериш на улицата, нали така?
— Може би желязна пръчка или приклад на пистолет.
Харди поклати глава в знак на несъгласие.
— След няколко удара с желязото си мъртъв на място, не мислиш ли? Може би приклада.
— И какво е твоето заключение?
— Говоря и разсъждавам едновременно, така че не съм сигурен. Който и да е бил, не е целял да го ограби. Приготвили са си оръжията и са го причакали от засада.
Телефонът иззвъня два пъти. Телефонният секретар заговори с бодрия си, слънчев глас: „Глицки. Оставете съобщение“. Някакъв сержант остави телефона си и го помоли да му се обади по повод натрупаните извънредни часове работа.
Нито Глицки, нито Харди обърнаха внимание на вмешателството. Веднага щом сержантът затвори, Харди продължи:
— Може би знаеш за случилото се вчера. Бланка и Джеф Елиът си помислиха, че може да има нещо общо, но аз току-що разговарях с Джина и не е така.
— Добре де. За какво става въпрос?
Той разказа на Глицки за пръстена, за годежа, за съмнението, че Джина може да е имала друг мъж.
— Както и да е. Аз я попитах. Не зная дали това върна приятелството ни две години назад, или тя се почувства поласкана от предположението ми, че си има резервен обожател, но както и да е — не лъжеше. Аз поне съм убеден.
— Доверявам ти се.
— Ами, това е. — Внезапно Харди осъзна, че е изприказвал всичко. И отново се почувства изтощен. — И какво от това? Те дори не търсят.
Глицки тъкмо се канеше да каже, че ако Фрийман дойде в съзнание, той ще им разкаже какво се е случило, а ако почине, случаят ще отиде в „Убийства“ и там може би ще бъде възложен на Пол Тию, който ще успее да разкрие нещо, но осъзна, че тези размисли не са особено успокоителни. Ако някой друг, а не Тию поемеше разследването — един възрастен мъж, който се е споминал без каквито и да е улики, — случаят щеше завинаги да си остане загадка. Така че той само сви рамене и каза:
— Бланка е добър. Може би ще открие нещо.
— Да. — Харди надигна старите си кокали и стана. — Е…
Телефонът пак иззвъня. Глицки се взря в него гневно и се изправи, без дори да понечи да се обади. Бе се запътил да изпрати Харди, когато чу гласа на Марсел Лание. Спря и вдигна слушалката.
— Кажи.
Харди беше на прага и вдигна ръка за мълчаливо сбогуване. Глицки, който слушаше с едно ухо, щракна с пръсти, за да привлече вниманието му и му махна да се върне.
— Да, чувам те — каза той в слушалката. Замълча за минута, после продължи: — Благодаря ти, Марсел, оценявам жеста.
Харди стоеше до вратата:
— За какво става дума?
Глицки вдигна ръка и приседна на ъгъла на бюрото, лицето му бе мрачно и съсредоточено. Харди изгуби търпение.
— Какво има, за бога?
Глицки издиша продължително.
— Един от хората на Панос е бил застрелян снощи. Момчето, което открило Сам Силвърман. Крийд. Мат Крийд.
— Познаваше ли го?
— Само веднъж сме се срещали. В понеделник вечерта, два часа след като се видяхме с теб. Но ми направи впечатление. Ако си спомняш, бях казал на баща си, че не е добра идея да ходи в магазина на Силвърман, преди от „Убийства“ да отговорят на обаждането му.
Харди кимна:
— Разбира се.
— Е, той все пак отишъл същата нощ и аз трябваше да го измъквам. Крийд беше там.
— Какво правеше там?
— Просто обхождал района. Видял светлината и спрял. После се появих аз. Не бе много забавно. Но той беше добро хлапе.
— И някой го е застрелял?
Глицки сведе глава, после пак я вдигна.
— Снощи, докато патрулирал. — Спря, за да даде време на Харди да осъзнае думите му. — Марсел току-що разговарял с Пол Тию и разбрал за връзката с Панос. Решил, че бих искал да го знам.