Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Първият закон
Първият закон - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Първият закон

Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:

След възстановяването си от почти смъртоносна огнестрелна рана, Глицки не се занимава с разследвания на убийства, докато най-добрия приятел на баща му е застрелян в заложна къща в центъра. Главният заподозрян от полицията е Джон Холидей - собственик на пропаднал местен бар и приятел и клиент на Дизмъс Харди. С помощта на Глицки, Харди намира много причини да се усъмни във вината на Холидей. Но случаят достига до враждебни уши и за да избегне ареста. Холидей се превръща в беглец. Полицията вярва в три неща: че Харди е лъжец, който защитава Холидей; че Холидей е хладнокръвен убиец и че Глицки е лошо ченге, което престъпва закона.
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 186
Перейти на страницу:

— Сега е твърде рано, Дик. Още не съм готов.

— Добре, добре. Ще чакам ти да ми звъннеш. Междувременно мога ли да направя нещо друго? Каквото и да е?

— Благодаря, но нищо не ми идва наум.

— Ще се моля за него. Какво ще кажеш за това?

Крол не изглеждаше религиозен човек — със сигурност бе безскрупулен адвокат и използваше удари под пояса, но човек никога не може да бъде сигурен.

— Няма да навреди — отвърна Харди. — Благодаря.

Още едно позвъняване идваше по петите на предишното. Погледна часовника си — редовното работно време започваше след седем минути, а той беше на педали от два часа. Натисна бутона на телефона и потисна една уморена въздишка.

— Дизмъс Харди — рече.

Харди идваше за пръв път на петия етаж, в новите владения на Глицки. Лейтенантът се бе надвесил над един компютър в потискащо тясна стая, заета от две жени, едната от които бе с огромен ханш. Глицки й говореше нещо за новия софтуер, с който би трябвало да се сдобият през следващото десетилетие и който щял да прави всичко по-бързо и по-добре. Харди, който вече бе ужасно потиснат, оцени сцената като почти непоносимо тъжна.

Глицки вероятно бе доловил нечие присъствие зад гърба си, защото спря по средата на изречението, изправи се и се обърна бързо. Всичко — от позата до гневния му поглед — говореше, че е готов за битка, който и да се окаже насреща му. Когато видя Харди, тялото му се отпусна. За миг изглеждаше почти разочарован, но после мигновено на лицето му се изписа загриженост.

— Добре ли си? — попита той. — Добре ли са всички?

Имаше предвид, разбира се, семействата им. При неочакваната поява на Харди в ранния следобед и поради измъчения му и тревожен вид, всички алармени сирени в главата на Глицки зазвучаха. Отговорът на Харди определено не го успокои.

— Имаш ли минутка?

Глицки се извини на подчинените си, заведе приятеля си в съседния кабинет и затвори вратата.

— Какво има?

— Не си ли чул за Дейвид?

Глицки се вторачи в лицето на Харди и очите му станаха безизразни.

— Не ми казвай, че е мъртъв.

— Не още, но изгледите не са добри. — Харди изрече това за по-малко от минута, докато Глицки сядаше на стола зад бюрото си. Харди остана прав, изтощен, с ръце в джобовете. — Тъкмо се връщам от болницата. За пореден път. Джина също пак е там.

Глицки се отпусна в стола, пръстите му бяха събрани пред устните. Харди бързо продължи:

— Честно казано, и аз не знам защо дойдох тук. Цяла сутрин отговарях на телефонни обаждания в кабинета си, но мисълта за работа… — сви рамене той. — Извинявай, че нахълтах така.

— Ако паметта не ми изневерява и аз съм нахълтвал при теб на няколко пъти — отвърна Глицки.

Обичайните шегички обаче не можаха да намерят почва и двамата мъже потънаха в мълчание, всеки от тях погълнат от собствените си чувства. Накрая Харди придърпа един стол и се отпусна тежко на него.

— Наистина не зная защо съм тук — повтори той.

Глицки изчака още една минута.

— Прибирал се е вкъщи, така ли?

Харди кимна. След кратка вътрешна борба, той каза:

— Почти изказах пред Бланка подозрението си, че е Панос.

Погледът на Глицки се изостри при тези думи. Той се пораздвижи в стола си.

— Наистина ли?

Харди поклати глава.

— Не разбирам. Крол ми се обади тази сутрин веднага щом чул. Звучеше искрено разстроен.

— И затова Панос отпада? Понеже не е уведомил адвоката си? Аз не бих споделил с адвоката си, ако възнамерявам да пребия или да убия някого. Нито преди, нито след това. Но какво е направил Дейвид на Панос? Зная за процеса, обаче…

— Просто не спирай да си повтаряш трийсет милиона долара, Ейб, и всичко ще ти се изясни. Ако спечелим, много е вероятно Панос да се окаже на улицата. — Разговорът за подробностите около процеса сякаш помогна на Харди да освободи съзнанието си от цялостната картина и той леко се пооживи. — Преди два дни Крол предложил на Дейвид четири, за да уредим нещата извънсъдебно.

— Четири милиона? И какво му е отговорил старият?

— Надсмял му се. Крол се ядосал и казал, че ще заобиколи Дейвид и ще говори направо с мен, явно с презумпцията, че аз съм мамино синче и ще се огъна. Дейвид му казал, че стига да иска, може да опита, но че аз вероятно пак ще го отпратя при него. Което си е точно така. Както и да е, Крол побеснял и предупредил Дейвид да внимава.

1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 186
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)