Първият закон

Последва кратко мълчание. Харди знаеше, че Елиът се опитва да смели чутото.

— И какъв е бил отговорът й?

— Бил е „да“. Той й е подарил пръстен.

Последва нова пауза.

— Тя срещала ли се е с друг?

— Кой би поискал да убие Дейвид и така да отстрани съперника си? Едва ли. Тя прекара цялата нощ в болницата.

— И все пак.

— Мисля, че няма да извадиш вода от този кладенец, Джеф, но ако искаш я попитай.

Елиът явно прие предложението.

— А ти как си?

— Притеснен съм. Никак не е хубаво, че е в безсъзнание. Казват, че състоянието му е критично, а сестрата тази сутрин далеч не бе оптимистично настроена. Бланка — знаеш го — смята, че който и да го е направил, е искал най-малкото жестоко да го нарани.

— И защо?

— Няма предположения. Не е обир, освен ако не е носил със себе си нещо необичайно, което никога не правеше. Не са взели нито портфейла му, нито часовника — „Ролекс“ е, между другото.

— А ти какво мислиш?

— Напълно съм объркан. В момента се изкушавам да мисля, че може дори да е било случайност. Лесна мишена. Евтино удоволствие. Случвало се е и преди. А! Трябва да вдигна на другата линия! Искаш ли да изчакаш?

— Не, благодаря. И при мен е лудница. Ако чуя нещо, ще ти се обадя.

— Дизмъс Харди — каза адвокатът и включи новото обаждане.

— Диз, Дик Крол е. Току-що чух за Дейвид. Боже…

— Да. И аз още не зная какво става. Имахме ли среща за днес? Имаме, нали?

Харди вдигна ръка към челото си и стисна слепоочията си.

Крол отговори съчувствено:

— Можем да я отложим за когато искаш. Сега най-важен е Дейвид. Какви са изгледите?

За стотен път Харди повтори това, което знаеше. Отговори на същите въпроси. Не е обир. Няма мотив. Няма улики. Безсмислен побой на възрастен и беззащитен човек. Когато спря да говори, отсреща настъпи дълго мълчание, чуваше се само бръмченето на линията.

— Просто не зная какво да кажа, Диз. Шокиран съм, наистина. Мога ли да ти бъда полезен с нещо?

Харди поразмисли за секунда и каза:

— Може би да поразпиташ дали някой от хората на клиента ти е чул, или е забелязал нещо. Или го направи в бъдеще. Не е било в участък на Уейд, нали?

— Не зная. Къде точно е станало?

— На две пресечки на север оттук. Всъщност точно зад ъгъла.

— Значи не е. Трийсет и втори участък свършва до пощата.

Харди продължи:

— Беше обичайният му маршрут до вкъщи; винаги ходеше пеш, защото твърдеше, че е неуязвим. Господи…

— Какво?

Харди издиша шумно:

— Нищо. Спомних си, че му предложих да го закарам — каза той и изруга.

— Недей да се измъчваш, ти нямаш вина. — Крол прочисти гърлото си и рече: — Чуй, няма да ти създавам повече ядове днес. Защо не заминеш някъде и не ми се обадиш, когато си готов да продължим с клетвените показания? Предполагам, че след като Дейвид излиза от играта, ти поемаш нещата.