Ключът на Соломон

— Малкият театър, който спретнах пред американеца, явно те е стреснал…

— Не бих казала — отвърна тя, докато наместваше възглавницата под главата си. — Но аз обичам нещата да са ясни и всеки да знае мястото си. Не искам да си помислят, че…

Отмерени шумове от дрънчащи пружини на легло някъде в хотела прекъснаха Мария Флор. Ритмичното скърцане на матрак бе съпроводено от женски стенания, които продължиха около тридесет секунди, придружени от силен мъжки вик накрая. Двамата гости в стая 206 избягваха да се поглеждат по време на врявата и нарушиха неловкото мълчание, в което бяха потънали, чак след като в помещението отново се възцари тишина.

— Еха — отбеляза Томаш с нервна усмивка. — Хотелът е доста… оживен.

Приятелката му завъртя очи, очевидно недоволна от думата, която бе избрал, за да опише пропадналия хотел, в който се намираха.

— Ужасна дупка! — въздъхна тя. — Поклати глава, не можеше да повярва, че се бе оставила да я замъкнат на подобно място, и си пое дълбоко дъх. — Слушай, трябва да разрешим ситуацията, това не може да продължава. Какъв е планът?

Историкът унило се взря в нея.

— Хубав въпрос — съгласи се той, докато обмисляше отговора си. — Истината е, че не виждам изход. Типовете от ЦРУ са по петите ми и ако ме хванат, съм свършен. Нямат доказателства, но признавам, че следите им са компрометиращи…

— Да караме едно по едно — предложи тя. — Какво трябва да направим, за да докажем, че си невинен?

Подходът й не е лош, каза си Томаш. Помисли малко и отговорът веднага изплува.

— Първо трябва да разгадаем загадката на Белами — реши той. — Вече знаем, че символът, оставен в последното му послание, е гръцката буква пси — директна и безспорна препратка към вълновата функция в уравнението на Шрьодингер — научната формула, в която е заложено твърдението, че съзнанието частично създава действителността. Остава ни да разгадаем онази мистериозна част, сещаш ли се? Фразата с моето име, в която се казва, че аз съм ключът. — Той разпери безпомощно ръце. — Но ключ към какво? Какъв е този ключ, който… който…

Томаш замълча, потънал в мисли, хрумнали му по време на разговора, свързвайки идеи и думи, търсейки нови пътища и неочаквани възможности.

— Какво? — попита тя при вида на отнесеното му изражение и безизразен поглед. — Какво има? Случило ли се е нещо?

Историкът скочи на крака, внезапно получил прилив на енергия, а в очите му гореше пламъчето на откритието.

— Сетих се! — извика той като човек, който възкликва "Еврика!". — Сетих се!

— За какво?

Историкът бръкна в джоба на панталона си и извади някакъв предмет, приличащ на йо-йо, но със старинен и износен вид.

— Големият пентаграм! — каза той, вдигайки предмета нагоре като трофей. — Белами ми го е изпратил! Той е бил!

Мария Флор не можеше да проследи мисълта му.

— Какво? Обясни ми.

Томаш седна на леглото до нея и й показа големия пентаграм, който бе прибрал в джоба си в Коимбра.