С леден поглед възрастния мъж пресече фоайето, крачейки решително, и се приближи до контролното табло за достъп до комплекса на ЦЕРН. Не помнеше всички тези устройства за сигурност от последния път, когато бе тук, но няколкото трицветни знаменца в единия край го подсетиха, че френският президент трябваше да посети лабораторията следващата седмица.
— Проклети французи… — процеди през зъби.
Мърморейки сърдито, той подмина подвижната лента, където трябваше да остави металните предмети от джоба си за проверка през скенера. Вместо това мъжът тръгна право към турникетите и спря пред металния детектор. Застана неподвижно като статуя; само нервно потрепващите пръсти на ръцете му и проницателните му студени сини очи издаваха признаци на живот.
Един швейцарец от охраната му направи знак да се приближи. Новодошлият пристъпи две крачки и с поглед, вперен в името Жан-Клод Блох върху табелката на гърдите на охранителя, пресече детектора. В този миг се чу звукът от алармата и машината се обля в червена светлина. Новодошлият носеше метални предмети. С детектор в ръка Жан-Клод се приближи до синеокия мъж.
— Вдигнете ръцете си, моля.
Старецът се подчини и служителят приближи детектора до бедрата му. Машината веднага изпищя. Посетителят бръкна в джоба си и с тъжна усмивка като на дете, хванато да краде бонбони от шкафа, извади металните предмети, които носеше.
— Само ключове, няколко монети и мобилен телефон — прошепна той. — Нищо специално, както сам виждате.
Жан-Клод го изгледа укорително и посочи към подвижната лента с рентгенови лъчи, като каза с леко раздразнение:
— Следващия път, когато ни посетите, бъдете така добър да оставите металните предмети там. Това би улеснило задачата ни.
Непознатият измърмори нещо неразбираемо, а Жан-Клод, равнодушен и погълнат от работата си, продължи прегледа с металния детектор. Провери краката, помоли посетителя да събуе обувките си и също ги инспектира. След това доближи машината до раменете и ръцете му. Когато стигна до гърдите, детекторът отново запищя.
— По дяволите — измърмори ядосано новодошлият. — Забравих за моя fucking приятел.
Пъхна ръка под якето си и извади метален предмет, пристегнат към ризата му. Очите на охранителя се разшириха от страх, разпознавайки какво държи непознатият в ръката си.
Пистолет.
Жан-Клод отскочи назад; изразът на лицето и позата на тялото му издаваха тревога. С бързо движение той посегна към кобура и извади собственото си оръжие.
— Freeze! — извика той, като държеше с две ръце глок, насочен към стареца. — Не мърдай!
Предупредени от реакцията на колегата си, останалите охранители също извадиха оръжията си и ги насочиха към посетителя. В това време сирената за тревога изпълни фоайето — внезапен, накъсан вой. Настъпи суматоха. Някои викаха ужасено, а други бягаха към изхода. Сякаш внезапно всичко се разбърка — в един миг е спокойно, в следващия — хаос.
— Хайде, стига, младежи, не прекалявайте — запротестира старецът, който все още държеше пистолета си, а няколко оръжия бяха насочени към него. — Това е просто моят стар колт, мътните да го вземат! Нима един почтен гражданин не може да се пази в този жесток свят?
— Мирно! — нареди Жан-Клод, като служебният му глок продължаваше да държи мишената на прицел. — Наведете се много бавно и оставате пистолета на пода. — Замахна с оръжието, за да подчертае думите си. — Много бавно, ясно? Ако направите и едно рязко движение, ще стрелям.
— Добре, добре — съгласи се новодошлият, очевидно не особено впечатлен от цялата бъркотия наоколо. — Познавам процедурата, бъдете спокойни.
вернуться
1
Превод от Китайски — Л. Димитров. — Б. пр.
