Ключът на Соломон

— Бил, свържи ме с нашия човек в Лисабон.

Отпи глътка уиски и обмисли идеята, която му бе хрумнала. В бележката си под квантовия символ Белами бе посочил Томаш Нороня като ключ. Фъч знаеше, че португалецът не е убиецът, а просто някой, на когото бе удобно да припишат вината за смъртта на директора на "Наука и технологии". Само че името на историка в загадката започваше да го тревожи. Какво правеше то под квантовия символ? Дали имат някаква връзка помежду си? Разбира се, че имат, веднага заключи той. Старецът неслучайно бе установил връзка между двете неща — квантовото изследване и Томаш Нороня. Нещо повече — бе посочил португалския учен като ключ. Но ключ за какво? Отговорът постепенно изникна в съзнанието му. Португалският учен бе ключът към "Квантово око".

Телефонът иззвъня.

— Разтворът, за който помолихте, сър — обяви помощникът. — Джеймс Кронгард от Лисабон е на линия.

В слушалката се чу пращене, известяващо прехвърлянето на разговора.

— Мистър Кронгард! — поздрави Фъч. — Знам, че в Лисабон е ранна сутрин, но трябва да знам какво става. Хванахте ли нашия човек?

Гласът от другата страна на линията се поколеба, очевидно изпитвайки неудобство.

— Операцията е в процес на развитие, сър — отвърна агентът на ЦРУ в португалската столица. — Имам няколко следи, които се проверяват. Тази нощ за малко да го пипнем, но негодникът имаше късмет и успя да се измъкне. Няма да е задълго, сър. Уверявам ви, че скоро ще имам добри новини.

— Много се надявам — отвърна делово директорът на Националната служба за тайни операции. — Само че има промяна, която е добре да внесете в заповедите си. Заподозреният не трябва да бъде елиминиран, а заловен жив и качен на самолет за Лангли. Ясно ли е?

— Заповедта за ликвидирането му отпада?

— Точно така. Ще го разпитаме и чак след това ще претърпи… инцидент.

От другата страна на линията Кронгард въздъхна облекчено. Идеята никога не му бе допадала.

— Да, сър.

Без да добави нищо повече, Фъч затвори и се отпусна на седалката. Отново отпи глътка уиски. "Квантово око" играеше съществена роля в предотвратяването на нови провали като атентата в Триполи от този следобед. Ако искаше да запази мястото си, трябваше да се докопа до проекта. И като обмисли внимателно нещата, стигнало извода, че Томаш Нороня щеше най-бързо да го отведе там. Нали старецът бе посочил именно него като ключа?