Ключът на Соломон

— Пълна лудост! — каза тя, клатейки глава, като все още не можеше да повярва на дързостта им да предприемат това пътуване. — Идваме право в устата на вълка!

Томаш се усмихна.

— Ако вълкът се опита да ни ухапе, ще си счупи няколко зъба.

Напуснаха митническата зона и последваха стрелките до багажния салон. Пътните им чанти вече се плъзгаха по багажната лента и те лесно ги откриха. Въпреки че бяха малки и относително леки, ги натовариха на количка и се отправиха към изхода.

— Ами сега? — попита тя, докато чакаха на опашката за такси. — Къде отиваме?

— Все още е рисковано да отсядаме в хотел — отбеляза Томаш. — Когато типовете от ЦРУ разберат, че сме в страната, първото, което ще сторят, е да проверят списъците с гости на хотелите, къщите за гости и мотелите в околността и ако не открият нищо, ще разширят търсенето в цяла Америка.

Директорката се обърна към Томаш и свъси вежди недоверчиво.

— Слушай, нали не мислиш отново да се набутаме в някой долнопробен мотел за проститутки? — Тя вдигна ръка и предупредително размаха пръст пред носа му. — Да знаеш, че този път няма да ме излъжеш, моето момче. Предупреден си.

— Не, не се тревожи. Мястото, което имам предвид, е добро и няма да се налага да даваме имената си.

Редът им за такси бе дошъл и двамата хвърлиха саковете в багажника на таксито, което бе спряло пред тях.

— Наистина ли? — учуди се Мария Флор, докато се настаняваше на задната седалка. — И кое е това райско място?

Томаш седна до нея, затвори вратата и отговори на въпроса й, като даде адреса на шофьора.

— Към Джорджтаунския университет, моля.

Вашингтон, окръг Колумбия, ги посрещна изненадващо с европейски стил. Вярно че градът бе разсечен от мрежа успоредни и перпендикулярни широки улици като в по-голямата част от американските населени места, но имаше също и просторни зелени площи, а фасадите на сградите имаха класически вид, напомнящ гръцко-римската архитектура. Основната разлика между Вашингтон и другите големи американски градове обаче се състоеше във факта, че чук нямаше високи сгради. В столицата на страната на небостъргачите всъщност имаше ниски здания.

Европейската атмосфера се засили, когато навлязоха в старата част на града — района на Джорджтаун. Тесни и криволичещи улички като в Европа кипяха от търговия на сувенири и традиционни стоки, барове и ресторантчета. По тротоарите се тълпяха минувачи — голяма част от тях студенти по джинси, срещаха се и такива с костюм и вратовръзка.

Таксито ги остави пред главния вход на Джорджтаунския университет. Взеха багажа си, платиха и се отправиха към рецепцията, където ги посрещна плешив мъж с черна къдрава брада.

Добре дошли! — поздрави той на португалски, отправяйки се към новодошлите. — Е, приятел? Какво ви води насам?

Историкът го прегърна.

— Здравей, Жорже! Как си? — Той махна с ръка към придружителката си. — Това е Мария Флор.