Стечение на обстоятелствата

Впрочем Ариф вече беше взел решение и оставаше да направи само последната крачка. Не се съмняваше, че гостът му ще изпълни заплахата си, но тогава нямаше да може да стигне до Павлов, дори и да му разкажеше всичко. Даже случайната смърт на Ариф щеше да бъде сигнал за опасност за Павлов и той веднага щеше да вземе мерки. Значи поне засега имаше шанс да остане жив.

И Ариф разказа всичко: за дисертацията на Филатова, за Енск, за картоните.

— А защо трябва да премахна журналистката?

— Тя знае нещо. Шантажира го с ръкописа.

— Ръкописът не е улика за убийството. Какво точно знае тя? Защо твоят полковник се страхува от нея?

— Не знам. Наистина не знам. Той мисли, че тя знае всичко.

— А ти какво мислиш? Опасна ли е наистина?

— Кълна се, че повече нищо не знам! Той не ми се доверява. Нарежда ми и аз изпълнявам. Задължен съм му.

— Ние всички сме задължени един на друг. Значи той те спаси от един затвор, за да те натика в друг. За съучастие в две убийства ще ти лепнат повече, отколкото за твоето вонящо злато. Съгласен ли си?

— Да. Пуснете ме.

— Рано е. Не си ми казал още всичко. Какви нареждания ти е давал след убийството на Филатова?

— Да отида на погребението и да слушам какво си говорят там.

— Друго?

— Да събера сведения за Филатова.

— Преди убийството?

— И отпреди и след това, когато заведоха дело.

— Защо?

— Искаше да се представи за неин стар любовник.

— И направи ли го?

— Да.

— Още какво?

— Да следя една жена от криминалното. За всеки случай.

— Каква жена?

— Анастасия Павлова Каменская. Казват, че била много ловка и съобразителна. Павлов се страхуваше от нея, искаше да провери дали не можем да я уличим в нещо.

— И уличихте ли я?

— Тя излезе в отпуска.

— Значи нищо не е открила. Ако беше заподозряна нещо, нямаше да излезе в отпуска.

— И ние така решихме.

— Но тя както е излязла, така и ще се върне. Тъкмо ще успее за второто убийство. Помислихте ли за това?

— Не. Тогава още я нямаше шантажистката. Мислехме си, че е обикновена журналистка.

— Добре. Та какво представлява тази Каменская?

— Нищо особено. Обикновена, незабележима. Една такава никаква. Не се забърква с мъже. Пък и никой няма да й се навие.

— Омъжена ли е?

— Не и не е била. Няма деца. Живее сама.

— Изгодна партия — измърмори Гала. — Кажи ми още веднъж защо Павлов се страхува от нея.

— Той си има свои хора на „Петровка“, които са му разказвали, че тя е уникум, разплитала и най-завързаните дела.

— Защо още не е разплела това дело, щом е такъв уникум?

— Павлов й мъти мозъка. Лично ходи при нея.

Гала усети, че нещата не се стиковат. Ако Каменская е толкова умна, Павлов никога няма да може да й размъти мозъка. За тази цел би трябвало той да е много по-умен от нея. А Павлов е глупак, много хитър и самоуверен, но все пак глупак — в това Гала се беше убедил. Значи би могло и да няма никаква феноменална Каменская, а това да са си бабини деветини, само че с каква цел? Следователно Павлов крие нещо от приятелчето си Ариф. Интересно кой кого е излъгал? Павлов ли е излъгал Ариф? Или тази Каменская ловко е измамила Павлов? Така или иначе, делото за убийството на Филатова трябваше да бъде спряно. На всяка цена. Гала не биваше да допусне да го търси милицията. А ако полковник Павлов е толкова глупав, че се е оставил една жена, па макар и от следствието, да го води за носа, нека си плаща за глупостта. Да върви на майната си началничето!