Стечение на обстоятелствата

Междувременно тъмнокосата непозната бързо отвори пакет със спринцовки за еднократна употреба и последователно изтегли течността от две ампули. Държейки спринцовката в едната си ръка, с другата ловко пристегна маркучето и дезинфекцира мястото. Настя затвори очи. Беше й толкова лошо, че дори нямаше сили да се страхува. „Какво ми става днес?“ — вяло се запита. Такъв силен пристъп беше получавала само веднъж — тогава линейката я бе взела направо от улицата.

Преди иглата да проникне във вената й, успя да си помисли: „Не може да е Гала. На него му трябва ръкописът, а не знае къде живея. Или пък знае?“ Съдържанието на спринцовката започна да намалява. Жената се наведе над Настя, лицето й беше съвсем близко.

— Потърпи, миличка — прошепна й, — след пет минути ще си като нова.

Тя измъкна иглата от вената, внимателно прибра спринцовката в разкъсаната опаковка, мушна вътре и празните ампули и сложи всичко това в чантата на Настя.

— Хей, рижа приятелко, чуваш ли ме? Всичко съм ти напъхала в чантата. Ако кавалерът ти забележи следата от убождането, има с какво да се оправдаеш. Ти доста се позабави в кенефа, да не започне да нервничи.

— Благодаря ви.

Настя започна да усеща прилив на сили. Вече май можеше да стане.

— Имах късмет. Ако не бяхте вие, щях да припадна.

— Не аз съм ти късметът. С шеф си случила. Разбра ли ме, рижокоске? — усмихна се брюнетката. — Е, аз ще вървя.

Гала чакаше отвън на улицата и през стъклените врати на ресторанта забеляза, че жената, която беше с възложителя, влезе в тоалетната. Две-три минути след нея влезе ефектна брюнетка, която преди това пушеше във фоайето в компанията на някакъв снажен мъжага. Според Гала кавалерът й си беше чиста мутра, затова причисли жената с ярката рокля към евтините ресторантски курви.

Брюнетката първа излезе от тоалетната, хвана „мутрата“ под ръка и двамата се отправиха към изхода на ресторанта. Спряха недалеч от Гала. Мъжагата с вулгарен жест притисна жената към себе си.

— Какво стана?

— Нищо. Не е това, което си мислиш.

— Защо тогава се бави толкова време вътре?

— Сърдечен пристъп. Изчаква да й премине. Толкова е бледа, че е страшно да я гледаш. Е, добре, още не е късно. Към полунощ клиентелата ни ще се увеличи. Сама съм си виновна. Трябваше веднага да се сетя, че тя няма да вземе.

— Защо?

— Онзи тип, с когото дойде, е полковник Павлов от Министерството на вътрешните работи. Ариф ми го е показвал.

— Ама че си глупачка — ядоса се мъжагата. — Защо тогава се лепна за нея? Имаш ли акъл?

— Абе ти да не си мислиш, че полковниците не се забъркват с курви? — озъби му се брюнетката. — Че са образец за съветски морал!

„Значи фамилията му е Павлов. И даже е полковник. Ще го имаме предвид — отбеляза си Гала. — И още някой си Ариф. Това също ще го имаме предвид. Интересно, какво ли й е предлагала тази шафрантия? Наркотици? Едва ли, пласьорите предпочитат да си имат работа само с проверена клиентела. По-скоро нещо противозачатъчно, презервативи или таблетки някакви.“