Стечение на обстоятелствата

— Толкова ли е сериозно? — съчувствено го попита Настя.

— Страшно е. Не знам какво да правя. По-зле е и от болест.

За влюбчивия Юра Настя винаги бе била изповедница, рамо за изплакване и спасителен пояс едновременно. Ако романът завършваше неуспешно, тя буквално за ушите го измъкваше от тъмната дупка на депресията, в която той всеки път беше готов да потъне. Но сега Настя и сама виждаше, че случаят със Семьонова е по-особен. Обикновено в разгара на поредното си увлечение Юра беше радостно въодушевен, очите му светеха, работата му спореше, сякаш му поникваха крилца. А този път беше потиснат и отчаян, като че ли влачеше тежък кръст. Настя не можеше да определи кое надделява у нея — съчувствието или безкористната завист. Любовните преживявания не й бяха достъпни нито под формата на окриление, нито във вид на тъга. Нежната привързаност беше най-голямото нещо, на което смяташе, че е способна. Може би някога все щеше да й се случи? Нали веднъж, преди повече от десет години, й се беше случило. Но оттогава не се бе повторило. Сигурно компютрите на два крака не можеха да имат силни емоции. Изглежда такава беше съдбата й.

— Как се чувства сърдечният ти приятел Александър Евгениевич? — поинтересува се Юра.

— Усуква го. Нито да, нито не, мъчи се да протака. По принцип се съгласи, но помоли за още няколко дни, уж да съберял парите.

— Като съдя по това къде ходи, май че не се и кани да ги събира. Не вярвам по служебния телефон да си решава проблемите. Или пък звъни от къщи? Най-вероятно просто е поръчал на някого. Не е лесно да се откажеш от началническите си навици.

— Добре, значи планът работи. Да видим кога ще се появи Гала за душата ми и за ръкописа.

— Не те ли е страх?

— Страх ме е. Ужасно се страхувам. Особено след днешната инжекция. Откъде я изровихте тази медицинска сестра?

— Заслугата е на Колобок. Той ти познава болежките.

— Трудно се играе с вързани очи. Само едни догадки. Чак ми е чудно, че досега успяваме да улучим „ваксата“. Да не чуе дяволът!

Настя побърза да чукне по дървената табуретка.

— Ася, може ли един нетактичен въпрос?

— Давай.

— Когато Захаров остана да спи тук…

— Е?

— Имаше ли нещо между вас?

— Защо се интересуваш?

— Колобок ми каза, че тази вечер си искала всеки друг, само не и Захаров.

— Колобок е стар дърдорко и интригант. Сложи чайника, ако обичаш.

— Имаше или не? — настоя Юра, палейки газовия котлон.

— Какво си се лепнал за мен? Имало ли, нямало ли…

— И все пак?

— Няма да ме разбереш, сърцето ти е твърде нежно. А моето е дървено. Колкото и да удряш по него, само глухи звуци издава. Да, спахме заедно. Но това беше всичко.

— Бива си те. А какво още трябваше да има според теб?

— Престани, Коротков. Нима си мислиш, че трябва да се влюбвам във всеки, който спи с мен само от спортен интерес?