Стечение на обстоятелствата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: СЛОВО
- ISBN: 9544395814
- Переводчик: Соня Димитрова Семова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Стечение на обстоятелствата». Краткое содержание книги:
Към сънищата Настя се отнасяше с внимание. Смяташе, че съновидението е продукт на мозъчната дейност и че нищо не ти се присънва просто така. Да сънува смърт, за нея означаваше сърдечна недостатъчност или лек пристъп по време на сън. Трябваше да изпие един горещ чай, по-силничък и с повечко захар.
Измъкна се от леглото и се затътри към кухнята. Пръстите не я слушаха и нещо пробождаше връхчетата им — верен признак на пристъп. Смъртта — ясно, но какво означаваше всичко останало? Нима наистина не разчиташе на приятелите си? Нима чак до такава степен не им се доверяваше? И какво се получаваше? Значи дълбоко в съзнанието си допускаше, че Колобок е способен да я изостави в труден момент без подкрепа?
„Сигурно е така, защото ми е за пръв път — успокояваше се Настя. — Просто не ми се е налагало на собствен гръб да изпитам колко надеждно и отговорно се планират подобни операции.“ Но в съзнанието й упорито се натрапваше друго обяснение. През последните години толкова пъти й се беше налагало да прави анализ на разни комбинации и операции — както на успешно приключили, така и на провалени — че тя добре, дори твърде добре знаеше колко често стават гафове, колко често някой не си е досвършил работата, проявил е небрежност, разсеяност и е подвел другите. „Истината е, че колкото повече знаеш, толкова повече се терзаеш“ — заключи философски.
Володя Ларцев удовлетворено си помисли, че Гала или който и да беше този „обект“, фактически им свърши мръсната работа.
— Не ви принуждавам за нищо — спокойно рече той. — Можете да избирате. Ако не сте с нас, това с нищо не ви заплашва. Помислете си…
Събеседникът му нервно барабанеше с пръсти по коляното си.
— Струва ми се, че ме лъжете. Нима не могат да ме обвинят в съучастие?
— Непременно ще ви обвинят. Като ви казвам, че нищо не ви заплашва, имах предвид, че вашият отказ да ни сътрудничите няма да повлияе върху степента на вашата отговорност.
— А съгласието ще повлияе ли?
— Разбира се.
— Какво трябва да направя?
— Нищо. Не правете нищо, това ще бъде достатъчно.
— Искате да кажете да си мълча за това, което се случи днес?
— Правилно сте ме разбрал. Живейте си така, сякаш нищо не се е случило. Разберете, вие сте попаднал не между два огъня, а между три. От една страна, организацията, от друга — вашият приятел, и от трета — ние. Единственият начин да не се опарите е да стоите неподвижно.
— Прав сте. А ако ме помолят за нещо?
— Обещайте им. Но не правете нищо, преди да ми позвъните. Става ли? Всичко това няма да трае дълго, най-много три дни. Ще издържите ли три дни?
— Ще се опитам — въздъхна събеседникът. — Ама че весел живот — да стоиш и да чакаш кога ще те арестуват, при това не се знае и по кой член.
— Съгласете се, че е по-добре, отколкото да чакате кога ще дойдат и просто ще ви убият — резонно му възрази Ларцев.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
На сутринта схемата пак забуксува. Поне така решиха Коротков и Селуянов, след като научиха за придвижването на обекта. Гордеев ги изслуша и лаконично рече:
— Ще помисля. Стойте си по работните места, не се отдалечавайте.
Към един часа водещите наблюдението над обекта съобщиха, че са го изгубили. Групата, охраняваща жилището на проспект „Мир“, незабавно беше приведена в готовност. Напрежението растеше. Обектът не се появи край сградата.
Гордеев седеше зачервен и ядосан. Усещаше, че ситуацията излиза от контрол.
— И все пак аз не разбирам защо не можем да подслушваме телефонните разговори от квартирата на Муртазов — недоволстваше заместникът му подполковник Жерехов. — Сигурен съм, че прокурорът би дал разрешение.
— Късно е, Паша. Пък е и опасно. На нищо ли не те е научил животът? Колкото по-високо е нивото на престъпната организация, толкова по-активно изтича информация. Рискът е твърде голям.
— Но така нищо не можем да направим. Онова не може, другото е опасно, разбираш ли до какво ще ни доведе всичко това? Ти примамваш убиеца с едно неопитно момиченце и разчиташ да го хванеш с голи ръце. Какво става с теб, Виктор? За какво си мислиш? Министерството на държавната сигурност трябва да се занимава с Павлов, а не ние с теб.
— Да върви по дяволите Павлов! — избухна Гордеев. — Аз търся убиец. Знаеш ли колко ме интересува Павлов. Всеки глупак може да натиска клавишите.