Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
— Арбатова има ли отношение към самоубийството на Минчев?
— Вениамин Аркадиевич, не съм разговарял с Арбатова за покушението върху нея, в това няма да успеете да ме обвините. А наистина е била свързана по определен начин с Минчев.
Нахалник! Какъв нахалник! Определено е роднина, мисли, че всичко му е позволено. Вениамин Аркадиевич искаше да се обърне и да си тръгне, но не можа да се въздържи и попита:
— Какво, официалните следствени органи вече не могат ли да удовлетворят някои състоятелни граждани?
— Вениамин Аркадиевич, кой, ако не вие, знае за претовареността на следователите. А ние можем да отделим повече внимание на нашите клиенти. Държавата просто не е в състояние да осигури изобилие от услуги, не е като личната инициатива.
Хлапак! Самоуверен, нагъл хлапак!
И изведнъж Вениамин Аркадиевич го осени проста и затова отвратителна догадка. А дали Грязнов-муровецът и Грязнов-частникът не са една компания? И то долна престъпна компания. Грязнов — началникът на МУР — стопира едно или друго разследване под благовиден предлог, като принуждава потърпевшите да се обръщат към частните детективи. Естествено, към роднината, към „Глория“. Фактически „частниците“ се ползват от всички възможности на МУР, довеждат делото докрай, обаче не безплатно. А част от парите, при това не малки пари, със сигурност влизат в джоба на Грязнов старши.
Ах ти, генерале! Умно, умно е измислено. Сега поне е ясно защо неговите служители, например Владимиров, не бързат да споделят със следователя получената информация. Сигурно и те получават нещо от господарската трапеза. И не внасят уликите в делото, а в сейфа на шефа, за да може после той да ги продаде по-скъпо чрез „Глория“.
Но тук, другари, намирисва на заговор. На Вениамин Аркадиевич дори му причерня пред очите от мащабите на нещо, чийто край така неочаквано беше засякъл.
Не, тук не бива да се действа необмислено. Тук трябва фактите да се събират лека-полека, зрънце по зрънце. А главното — трябва през някой почивен ден да обмисли всичко, да огледа нещата отвсякъде. И ако няма никаква грешка (че каква грешка може да има?), да отиде при Гигантов, а най-добре през главата му да напише рапорт до самия главен прокурор. За да не го потулят.
Денис Грязнов.
27 юни
Виж ти какво местенце! Денис се оглеждаше с недоумение — какво е това, наистина ли тук живеят хора? Просто живеят?
Арбатова му наговори едни: била се затворила значи в кухнята с Минчев; на пода било пуснато детското влакче; полилеят, да го вземат дяволите! И си представяше — е, не е дворец, но все пак нормално жилище, четири–петстайно. Какво могат да си представят обикновените граждани, като чуят израза „елитен жилищен комплекс“? Голямо чисто фоайе с портиер, дори с охрана, на тавана няма бездомници, нито неприлични надписи по стените на асансьорната кабина. Да, въображението на бедните граждани все още е бедно… Бедните граждани дори не могат да си представят, че може „просто да се живее“ в дворцово имение от осемнайсети век. Разбира се, всичко това е ново строителство, например в дворцовото имение не може да има подземни гаражи, както и всичко останало, но каква стилизация! Стилизацията е превъзходна. Просто град в града с размери около десет хектара. Тук ти са училищата — детски градини, и спортен комплекс, и от само себе си се разбира — ресторант, супермаркет и дори яхтклуб с плаж и хотел за домашни животни. Къщите — от три до пет етажа и всеки етаж е в духа на осемнадесети век. И това не ти е на края на географията, а е в Москва, в чертите на града, близо до любимия язовир „Химки“.
Грязнов дори забрави за работата — така го смая Покровско-Глебово. А рекламното табло на входа на селището някак скромно съобщаваше, че все още има свободни апартаментчета по двеста и петдесет квадратни метра. Какво влакче можеш да си пуснеш на пода в такъв апартамент! Направо железницата от Петербург за Москва…
Само че работата в такива условия е къде по-сложна. Не се виждат съседски баби по пейките пред входа и е трудно да си представиш някой от местните обитатели да се развлича, застанал на прозореца и зазяпан по минаващите. По тия места живеят делови хора. Доскучае ли им — по-добре да се запишат в яхтклуба, вместо да зяпат от прозорците.
Но в този момент Денис имаше нужда точно от скучаещи любопитни. Ако Минчев е бил прав, тогава благоверната му съпруга наистина го е следила, а ако го е следила и не му е казвала? Дали именно тя не е забъркала цялата каша със следенето? Най-добре ще се разбере дали Олга е следила мъжа си точно там, където мъжът й е ходел тайно от нея. Например в дома на Арбатова…