![Вълкът през зимата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/7/vlkt-prez-zimata-bg-download.jpg)
Вълкът през зимата [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #12
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547338852
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вълкът през зимата [bg]». Краткое содержание книги:
Сега имаше вакантно място в съвета. При нормални обстоятелства останалите членове щяха да посочат имена на подходящи кандидати и да ги предложат на гражданите, за да получат формалната им подкрепа, но Проспъръс беше в криза и не бе време за избори. Съветът щеше да продължи работата си само с петима членове, а Морланд и Уорънър щяха да останат като наблюдатели, които могат да дават съвети и мнения, но нямат право на глас.
Войниците, Валъри Гилсън и Бен Пиърсън бяха погребани в новото гробище на юг. На територията на старата черква не беше погребван никой още от края на предишния век, дори починалите членове на старите семейства, чиито фамилни имена можеха да се прочетат по толкова много надгробни камъни в черковния двор. Бащата на Уорънър бе обявил, че гробището вече е затворено за погребения и никой не бе оспорвал неговото решение. Единствената причина, която беше посочил, бе следната:
Защо да рискуваме да смутим покоя на онова, което почива?
Неотдавна синът му бе издал една още по-ограничаваща разпоредба. Гробището и черквата ставаха забранена територия за всички. Никой не можеше да влиза там и докато медиите бяха в града, Морланд и неговите заместници, подпомагани от най-благонадеждните по-млади граждани, даваха двайсет и четири часово дежурство, за да държат настрана всякакви посетители и репортери. Ако бяха попитали Уорънър каква е причината, той би посочил тази:
Защо да рискуваме да смутим още повече покоя на онова, което и бездруго вече е неспокойно?
Сега при него бе дошла неговата най-малка дъщеря, за да му каже, че някакъв мъж се разхожда между надгробните камъни и фотографира с телефона си черквата. Уорънър беше така вбесен, че дори не отиде до къщата да си вземе палтото, а хукна през гората по риза, без да обръща внимание на студа и на клоните, които го шибаха, докато си припомняше последната фотография от телефона на Валъри Гилсън - снимката на еленче, чиито задни крака са овързани с трънаци, еленче, което е било осакатено и оставено като примамка...
Изскочи от гората, видя нарушителя и извика:
- Хей! Това е частна собственост и свещена земя. Нямате право да влизате тук.
Непознатият се обърна и щом го видя, пастор Уорънър веднага разбра, че неприятностите на града току-що значително са се увеличили.
Наблюдавах Уорънър, докато идваше към желязната ограда, която заобикаляше гробището. Той дишаше тежко и кървящата драскотина на врата цапаше яката на ризата му.
- Какво правите в гробището? - попита той.
Тръгнах към него. Той следеше внимателно приближаването ми.
- Същото, както и миналия път - отвърнах. - Опитвам се да намеря изчезнало момиче.
- Тя не е тук, а вие смущавате покоя на мъртвите.
Заобиколих килнат на една страна каменен кръст. Имената и датите на него бяха толкова стари и избледнели, че изобщо не можеха да бъдат прочетени.
- Така ли? Аз пък стигнах до извода, че е много трудно да събудиш мъртвите, освен ако не са били чак толкова мъртви.
- Това не е нито мястото, нито времето за шегички, господин Паркър. Градът ни премина през труден период.
- Известно ми е, господин Уорънър. И съм напълно сериозен.
Вече стоях срещу него. Ръцете му се вкопчиха в оградата толкова здраво, че кокалчетата му побеляха. Обърнах се надясно и продължих да вървя, принуждавайки го да крачи редом с мен.
- Портата е от лявата ви страна - каза той.
- Знам. Така влязох.
- Тя е заключена.
- Била е заключена. Аз я намерих отворена.
- Лъжете.
- Предполагам, че можете да се обадите на началник Морланд, за да я изследва за пръстови отпечатъци. Или просто да си купите по-добър катинар.
- Наистина смятам да се обадя на началник Морланд - каза Уорънър. - Ще му кажа да ви арестува за влизане без разрешение.
Ръцете му преровиха джобовете за телефона, но без резултат. Предложих му моя.
- Обадете му се, ако държите, само че аз и без това възнамерявах да го посетя отново, след като приключа тук.
Видях, че Уорънър се изкуши да вземе телефона, но дори и той можеше да се сети колко абсурдно ще е това. Заплашването с намеса на полицията не бе особено ефикасно, когато заплашваното лице не е нищо повече от посредник, готов сам да повика полицията.