Вълкът през зимата [bg]

Люк Джоблин пристигна пръв в къщата на Хейли, придружен от Кинли Ноуел. Сред смъртта на Бен Пиърсън Кинли бе излязъл от болницата по собствено желание. Все още бе слаб, дишането му бе затруднено и плитко, но влезе в къщата на собствените си крака, само с помощта на проходилката, която използваше от десетина години, че и повече. Джоблин носеше респиратора му. После дойде Томас Соулби, след него и Колдър Айтън. Хейли бе най-внимателна с Колдър, чието лице издаваше скръбта му от загубата на Бен. Докато сядаше безмълвно на мястото си - до празния стол от дясната му страна, стола, на който винаги бе седял Бен Пиърсън, - тя му прошепна нещо.

Пастор Уорънър пристигна едновременно с началник Морланд. Ако не знаеше за враждебността, която съществуваше помежду им, Хейли като нищо можеше да ги заподозре в заговорничене, но когато отвори, двамата стояха пред вратата на неестествено голямо разстояние един от друг, а езикът на телата им издаваше недвусмислено взаимната неприязън. Тя знаеше, че през деня Морланд е бил в гората и заедно с Абът, ловеца, доведен в града от Соулби, е залагал капани за вълка. Изглеждаше уморен. „Добре“, помисли си тя: това можеше да го направи по-сговорчив. Хвана го под ръка, докато минаваше покрай нея, и направи знак на Уорънър да влезе в трапезарията. Уорънър я послуша. Не го тревожеше онова, което Хейли Кониър можеше да каже на Морланд в негово отсъствие. Дори след последното заседание, когато тя бе взела страната на Морланд. Продължаваше да е сигурен в своите позиции като духовен наставник на Хейли.

- Намери ли животното? - попита тя.

- Не, още не. Но е някъде тук. Открихме труп на елен. Целият беше изгризан. Абът смята, че е мъртъв от доста време, но разкъсванията по трупа са скорошни - най-много отпреди двайсет и четири часа. Оставихме стръв и заложихме капани. Скоро ще го спипаме. Абът каза, че е ранен. Разбра го по следите му.

Но Хейли бе по-заинтригувана от елена. И тя, както останалите, беше видяла снимката от телефона на Валъри Гибсън.

- Еленът беше ли...?

- Може би. От него не бе останало много, за да го идентифицираме. А недалеч от мястото, където го намерихме, имаше дупка.

Тя кимна.

- Влизай. Другите чакат.

Морланд се присъедини към тях. Четиримата живи членове на съвета седяха от двете страни на масата за хранене, със свободен стол за Хейли на челното място. Уорънър бе седнал в другия край, оставяйки две празни места между себе си и Кинли Ноуел. Морланд се настани срещу него, като остави три стола между себе си и Колдър Айтън. Когато поглеждаше натам с ъгълчетата на очите си, направо имаше чувството, че на единия от тях вижда духа на Бен Пиърсън, който отваря пакет екзотични бисквити или пуска кутия английски бонбони да обикаля масата: Бен беше този, който се бе нагърбил да осигурява малка почерпка за съветниците и наблюдателите. Но столът оставаше празен и на масата нямаше нищо. Нямаше доклади, с които да правят справки, нито разтворени бележници. От това заседание нямаше да остане никакъв протокол.