Вълкът през зимата [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #12
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547338852
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вълкът през зимата [bg]». Краткое содержание книги:
- Опитвах се да бъда дискретен.
- Пасторът не мисли така. Може би не сте забелязали табелата пред гробището, на която пише „Частна собственост“?
- Ако обръщах внимание на всички табели с надпис „Частна собственост“ или „Влизането забранено“, изобщо нямаше да мога да свърша нещо. Освен това си мислех, че след последната обиколка на практика вече съм член на братството.
- Там няма братство.
- Да, имах намерение да ви попитам за това. Все пак ми се вижда странно, че религиозна секта си е направила труда да домъкне черква през Атлантическия океан, да я построи отново камък по камък и после просто да вдигне рамене и да я зареже.
- Те са измрели.
- Говорите метафорично, нали? Защото потомците на първите заселници още са тук. В този град има повече стари имена, отколкото в Библията.
- Не съм историк, но в този град има много хора, които се смятат за такива -каза Морланд. - „Семейството“ вече го няма. Чувал съм да казват, че най-лошото нещо, което е можело да се случи със „Семейството на любовта“, е било да напусне Англия. Те са оцелявали, защото са били преследвани и потискани, а няма нищо, което да укрепва по-безотказно убедеността на човека от това да му кажеш, че не може да следва собствените си вярвания. Със свободата на вероизповеданията е дошла и свободата да не се вярва.
- А вие коя черква посещавате, началник?
- Аз съм католик. Посещавам „Непорочната Дева“ оттатък в Диърдън.
- Познавате ли мъж на име Юклид Дейнс?
- Юклид е методист, въпреки че те биха се отрекли от него, ако не усещаха такава остра липса на хора, с които да запълват скамейките си. А вие откъде го познавате?
Не мигна, не отклони поглед, не потри лявото си ухо с дясната ръка, не почеса носа си - не стори нищо от онова, което се предполага, че правят онези, които лъжат или се опитват да скрият нещо, но какво от това? Морланд знаеше много добре, че съм говорил с Юклид Дейнс. Нямаше да е много добър началник на полицията, ако не знаеше, не и в град като Проспъръс. И така, той се преструваше, а аз го оставях да се преструва и всеки от двама ни наблюдаваше изпълнението на другия.
- Открих го в интернет - казах аз.
- Гадже ли сте си търсили?
- Малко е старичък за мен, обаче се обзалагам, че печели добре.
- Юклид не е много популярен в този град.
- Той се кичи с това като с почетен знак. Може би на негово място и аз бих го сторил. Знаете ли, че са го заплашвали?
- Него винаги го заплашват. Но това не помага особено.
- Говорите така, сякаш одобрявате това.
- Той е голям инат, стои на пътя на разширяването на града и парите, които могат да се влеят от това в местната икономика.
- Както сам казахте, нищо не циментира така упорството на определена категория хора, както заплахите заради техните убеждения.
- Не мисля, че Първата поправка25 гарантира правото да бъдеш кретен.
- Аз пък мисля, че прави тъкмо това.
Морланд отчаяно вдигна ръце.
- Господи, ако затворя очи, направо ще ми се стори, че слушам самия Дейнс, и не можете да си представите колко неприятно ми е това. Значи, сте говорили с него? Браво на вас. Обзалагам се, че ви е наприказвал всички онези глупости за лошия богат стар Проспъръс, чиито граждани са мръсници - просто защото пазят своето. Изобщо не ми пука какво приказва Дейнс. Ние не се боим от рецесията и живеем добре. И знаете ли защо? Защото се подкрепяме един друг, защото сме сплотени и това ни е помагало да оцеляваме в трудни времена. Ако случайно не сте забелязали, господин Паркър, напоследък този град понесе тежки удари. Вместо да нахлувате в стари гробища, би трябвало да отидете в новото и да отдадете почит на двете момчета, които току-що погребахме там. Няма да ви е трудно да намерите техните кръстове. Ще ги познаете по знамената до тях. После погледът ви ще спре върху пресния гроб на Валъри Гилсън наблизо и посланията, които са оставили там нейните деца. А вдясно ще видите куп цветя, бележещи мястото, където почива Бен Пиърсън. Четирима мъртви за двайсет и четири часа, град в траур, а аз трябва да се занимавам с вашите глупости.
Имаше право. Само че предпочетох да не обръщам внимание на това.
- Търся възрастна двойка - подех аз, сякаш Морланд не бе казал нищо. - Най-малко на шейсет години, но това е само предположение - нали знаете какви са младите хора: ако си на двайсет, всеки, който е над четиресет, ти изглежда стар. Тази двойка притежава синя кола. Видях няколко сини коли, докато карах през вашия много чист град, но устоях на импулса да започна да чукам по вратите, преди да съм говорил с вас. Можете да ми спестите време, ако ми дадете имената и адресите на всички, които отговарят на тези критерии.
25
Първата поправка на Конституцията на САЩ, една от десетте, влезли в Закона за правата, действащ от
1791 г. - Бел. прев.