Вълкът през зимата [bg]

Наля си един пръст бърбън. Морланд не само сънуваше рядко, но и консумираше твърд алкохол само при случай. Питаше се дали между едното и другото няма някаква връзка. Все едно. Тази нощ беше различна. Тази нощ бе ходил да разкопава труп, но се беше оказало, че вълк е свършил това вместо него, принуждавайки го да рови в калта за кости и разлагаща се плът, за късчета найлон и останки от дрехи. Вече бе виждал предостатъчно трупове - при самоубийства, случайни произшествия с огнестрелно оръжие, автомобилни катастрофи и при рутинните действия в случай на смърт, когато местните полицаи са принудени да разбиват прозорци и да отварят с ритници врати, защото някой е бил достатъчно голям егоист да умре, без да предупреди приятелите, роднините и съседите си. Морланд не бе убивал сам никого, за разлика от баща си, но Даниъл Морланд беше подготвил добре своя син за отговорностите, които щеше да поеме след време, когато стане началник на полицията. Сега Лукас Морланд си мислеше с изненада за спокойствието, с което бе гледал тялото на простреляното момиче. То му беше припомнило мимолетната тъга, изпитана при вида на поваления по време на лов елен, нищо повече.

Отпи глътка от бърбъна и опита да си представи, че е началник на полицията в нормален град. „Нормален град“: собствените му думи го накараха да се изсмее на глас и той покри с ръка устата си като дете, което се бои да не го хванат, че върши нещо нередно. Единственото нормално нещо в Проспъръс бе начинът, по който доказваше, че след време хората свикват и с най-ужасното поведение. Толкова много от жителите на града, дори онези, които бяха най-тясно свързани с тайните му, смятаха себе си за добри хора, и не без основание. Те се грижеха за семействата си и в общи линии спазваха законите. В политическо отношение Проспъръс бе най-либералният град в тази част на Мейн: тук първото предложение за разрешаване на еднополовите бракове в щата бе прието със същото мнозинство, с каквото и в Портланд, а на изборите градът клонеше леко към Демократическата партия или независимите либерали. Но по-възрастните бяха наясно, че Проспъръс е изграден върху лъжа или върху истина, която е твърде ужасна, за да бъде изречена. Част от тях предпочитаха да се преструват, че не знаят, и никой не ги винеше. Тези хора не бяха подходящи за лидери. В крайна сметка винаги се стигаше до семействата на първооснователите. Те се грижеха за града от името на всички.