![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Вече три дни Робърт се ровеше в документите. Предишният Робърт нямаше да има интелекта за всичко това. Но Бог бе взел гениалността му и беше оставил аналитичен ум в замяна. Ровичкането в протоколите беше забавно. Още два дни и щеше да сглоби пъзела — и да разкрие блъфа на Шариф.
Междувременно се опитваше да помогне на Хуан за училищния проект.
— Ще намерите ли време да поработите върху графичните ми предложения? — попита Хуан един следобед. — Искам да кажа, преди утре. — Тогава беше срокът за седмичния им проект.
— Да, сигурно. — Хлапето много се радваше да работи под неговите указания. Робърт чак малко се засрами, че не му отвръща със същото. — Искам да кажа, ще опитам. Възникна един проблем…
— Мога ли да помогна с нещо?
— С едни документи. Трябва да докажат, че един мой приятел е наистина замесен в решаването на един проблем. — И показа документа на Хуан.
Хлапето погледна восъчния печат на пергамента.
— А! Акредитация. Виждал съм такива сертификати. Трябва… я, твоят има външен плик, така че само ти можеш да го отвориш, но виж! — Хуан грабна плика и започна да показва. — Трябва да поставиш твоето клеймо и да скъсаш връзката със сървъра, и след това ще видиш нещо ето такова. Ако твоят приятел не лъже, това тук ще е яркозелено и ще има писмено потвърждение от Майкрософт и Американската банка.
Хуан трябваше да се връща при майка си. Докато той избледняваше, Робърт повтаряше стъпките. Забеляза, че някои от процедурите съвпадат с тези, описани в протокола.
— Откъде знаеш всичко това?
Глупав въпрос. Момчето сякаш се сепна.
— Ами, въпрос на интуиция. Мисля, че така е създаден интерфейсът. — И след секунда вече си бе заминал.
Къщата беше празна и Робърт слезе долу да си направи закуска. След това повтори процедурите, които му бе показал Хуан. Нямаше оправдание да се размотава повече. Поколеба се за момент, след което отвори и трите акредитации.
Яркозелено. Яркозелено. Яркозелено.
Непознатият никога не се появяваше, когато Робърт си бе вкъщи. Може би военните не бяха толкова некомпетентни, колкото се мъчеше да ги изкара. Робърт започна да прекарва времето си навън в притеснено очакване. Скоро трябваше да реши. Дали предателството беше цена, която можеше да плати, за да е пак такъв като преди?
Измина един ден, а контакт все още нямаше. „Странникът ме чака да узрея.“
Когато най-сетне се случи, Робърт се разхождаше из квартала и говореше с Шариф. Младият мъж се поколеба по средата на въпроса и го погледна.
Мири → Хуан: <sm>Пак ме изключиха!</sm>
Хуан → Мири: <sm>Отново?</sm>
Мири → Хуан: <sm>Да, отново!</sm>
Чертите на Шариф придобиха лек зеленикав оттенък.
— Как си, мой човек?
— Горе-долу. — Робърт успя да запази спокойствие.
— Май си нещо нервен, професоре. — Шариф се усмихна. — Може би ще ти е по-удобно, ако седнеш. — Една кола се плъзна и спря до тях. Вратата се отвори и видението махна грациозно на Робърт да влезе.
— Така по-сигурно ли е?
— Специално тази кола, да. Запомни, че имам много повече сила от твоите приятели. — Шариф се настани срещу него.
— Убеди ли се, че мога да ти помогна?
— Може и да можеш — каза Робърт, горд, че гласът му прозвуча толкова спокойно. — Прегледах акредитациите. Изглежда, не разбираш от много работи, но поне знаеш как да събереш правилните хора, които да разрешат проблема.
— Не разбирам ли? Много си наивен, професоре. Нашият свят прелива от информация. Знанието е струпано на цели планини. Истинският талант, който притежавам аз, е да събера знанието и уменията, които да дадат резултати. Твоята учителка Чумлиг разбира добре за какво говоря. Учениците разбират. Дори Томи Паркър разбира, макар че е схванал някои от нещата на обратно. А аз съм развил този талант докрай. Аз съм експерт от световна класа в решаването на проблеми.
„И егото ти е от световна класа. Как ли се оправяш, когато имаш работа с хора като Айнщайн и Хоукинг на тази ера? Едва ли изнудваш всички.“
Непознатият се наведе напред.