Искрено ваш Шурик [bg]

Завиха и приближиха до „Арарат“.

— Как е, стискат ли ти обувките? — попита самодоволно Арам.

На Валерия й беше смешно и весело, те изкачиха две стъпала и тя свали от главата си белия оренбургски шал; старинните аметисти блеснаха, Арам веднага ги забеляза и проницателно попита:

— Обиците от Беата ли ти останаха? Хубави са!

Валерия размърда с ръка ухото си, та диамантените точици около големите камъни да заискрят още по-силно:

— Мащехата ми ги подари — царство й небесно — за шестнайсетия ми рожден ден.

— Че ти на колко беше, когато за пръв път те доведоха при мен?

— На осем, чичо Арамчик, на осем — усмихна се Валерия, устната й се плъзна нагоре и се разкриха матовите й синкавобели зъби, сякаш направени по поръчка.

Те влязоха през вратата, която отвори почтителен портиер, Арам деликатно се отдръпна на две крачки отчасти заради патерицата, на която тежко се бе подпряла Валерия, преди да заслиза надолу по стълбището. Тя направи крачка и своето обичайно гмурване и се търкулна надолу.

„Нима не съм залепил гумата?“ — ужаси се Арам.

И веднага си спомни, че винаги залепваше на кожена подметка тънък гумен лист, за да не се плъзга.

Втурнаха се да вдигат Валерия — и портиерът, и Арам, и подалият се от коридора управител. Тя беше страшно тежка, а очите й бяха потъмнели от ужас. Валерия разбра какво се бе случило, още преди да се опитат да я изправят на крака: бе паднала, защото кракът й се бе счупил от само себе си, а не обратното — паднала е и си е счупила крака… Още нямаше болка, защото усещането за край на света беше по-силно от всякаква болка.

Сложиха я да легне на виненочервено кадифено диванче, наляха в устата й половин водна чаша коняк и извикаха Бърза помощ. Тя започна да крещи по-късно, когато вкараха носилката в колата и я подкараха към институт „Склифософски“.

Направиха й рентгенова снимка. Фрактура на шийката на бедрото и обилно кръвотечение. Биха й промедол. Лекарите се тълпяха около Валерия и тя изобщо не можеше да се оплаче от липса на внимание. Чакаха някакъв Лифшиц, гинеколог, но вместо него дойде Салников, който трябвало заедно с хирурга Румянцев да реши какво да правят в този сложен случай.

„Учител — германец, лекар — евреин, обущар — арменец…“ — спомни си тя тревожно завета на покойния си баща. Но положението й беше толкова опасно, че и евреите не биха могли нищо да направят.

Гинекологът настояваше за незабавно изкуствено раждане, хирургът смяташе, че е необходима спешна операция на бедрото. Кръвотечението не спираше, започнаха да й преливат кръв. Минаха дванайсет часа, докато я сложиха на операционната маса, и две хирургически бригади — травматолози и гинеколози — се стълпиха над упоената Валерия, за да спасят според неписаното правило първо живота на майката, а после — на детето.