Искрено ваш Шурик [bg]

— Защо да не може? За теб всичко може. Идвай!

Тя отиде с приятелката си и й каза да я чака в таксито. Влезе в стайчето на Арам с огромния си кожух с корема напред. Още не си бе съблякла кожуха, когато той забеляза. Избухна в смях, разбъбри се. Помоли да пипне корема й.

— Ах, браво на тебе, Адамовна! Пак си се омъжила! Пак за друг, а не за мене!

Валерия реши да не огорчава Арам, нека си мисли, че се е омъжила…

Развърза пакета с новите боти и ги сложи на масата.

— Защо ми показваш ботите, сякаш не съм ги виждал! Краката си покажи!

Тя седна на пейката, Арам се наведе, развърза старите боти и измъкна от тях подпухналите ходила. Като лекар ги бодна с пръст.

После заразглежда от всички страни новите боти — мачкаше ги, разтегляше ги с ръка, обмисляше как да ги направи по-свободни за краката.

— Адамовна! Ще ти ги разтегля, а тук, от горе, ще сваля малко от кожата. Ще бъдат топли, няма да забележиш. Когато разхождаш детенцето, ще ти трябват топли боти. И ще си останат топли. Обади ми се след една седмица и ела да си ги вземеш. Дай да те целуна.

И се разделиха. Но не за седмица, а за повече. Валерия се разболя от ангина, може да не беше истинска ангина, но гърлото я болеше и тя не искаше да излиза от къщи. Непрекъснато около нея имаше приятелки — сменяха се край разкошното й легло. Валерия лежеше сред възглавници, облечена и гримирана като за празник. И наистина за нея всичко това беше празник. Бременността вече клонеше към шестия месец, момиченцето мърдаше в корема й, живееше там, сърцето му тупкаше и това я изпълваше с такова щастие и благодарност, че от радост дори се будеше нощем, сядаше в леглото, палеше свещичка в червения свещник пред разпятието на Беата, изработено от слонова кост, и се молеше, докато се умореше и заспеше.

Преди Нова година студовете понамаляха и се отвори най-хубавото зимно време: ясно, сухо, снегът грее, скърца под краката, въздухът мирише на прясна краставичка. Една сутрин, след като погледна през прозореца, Валерия реши да се поразходи и се сети за обувките. Звънна на Арам. Той й каза обидено: отдавна съм ги направил, защо не идваш?

— Сега ще дойда, чичо Арам!

— Недей сега. Ела към пет, каня те на ресторант, в „Арарат“. Каня те, нали разбра?

Валерия не излизаше от къщи без придружител, но този път реши да излезе сама: не й беше удобно да моли приятелка да я заведе при обущаря, а после да я зареже и да отиде на ресторант. А и трябваше дълго да обяснява защо отива в скъп ресторант с някакъв стар дрипав арменец. То и не може да се обясни…

Премени се с нова люлякова блузка със сребърни копчета — буквално предния ден я беше доплела. Сложи си аметистовите обички — лилави капки на розовите уши. Беата й ги беше подарила един Бог знае кога. Погледна се в огледалото: ами ако роди не момиченце, а момченце? Казват, че когато носиш момиче, лицето погрознява, става на петна. А нейната кожа е бяла, дори прекалено бяла.