Ръкописът на Фулканели [bg]

43

Спа по-малко от час. Чувството за вина го накара да отвори очи и да спусне крака на пода. Внимателно повдигна ръката на Робърта и се плъзна под нея. Взе браунинга от нощната масичка, грабна раницата си от стола и отиде в предната стая. Внимателно затвори междинната врата и включи настолната лампа.

Правилата на играта се бяха променили. Вече беше ясно, че също като него неизвестният противник иска да сложи ръка на ръкописа.

Черното яке, което беше намерил в банята на Ана, все още беше в раницата. Той го извади и отново прерови джобовете му. Освен тетрадката на Райнфелд и фалшивия папирус от рамката на стената, вътре нямаше нищо, което да сочи към самоличността на нападателя. Кой бе той? Най-вероятно наемен убиец. И друг път се беше сблъсквал с подобни типове, но за пръв път попадаше на маниак психопат, който изтезава жени.

Замисли се за фалшивия пергамент. Защо онзи тип го беше свалил от стената? Може би също като предишния му собственик беше останал заблуден от вдъхващия доверие и старателно изработен псевдоантичен стил. Това означаваше само едно: онзи, който искаше да се добере до ръкописа, нямаше ясна представа как изглежда той. Но го смяташе за толкова важен, че бе готов да убива за него.

Измъкна тетрадката на Райнфелд от пластмасовия плик и седна на креслото до настолната лампа. До този момент не беше имал възможност да я разгледа на спокойствие. Права ли бе Робърта? Възможно ли бе Райнфелд да е записал в нея тайните, които бе откраднал от Гастон Клеман? Надяваше се, че е така, вероятно защото нямаше нищо друго, за което да се хване.

Бавно започна да прелиства мазните страници, разглеждайки внимателно текста и чертежите. Голяма част от тях бяха безсмислени, разпръснати хаотично върху хартията. Преобладаваха цифрено-буквени комбинации — някои къси, други дълги по цяла страница. Те бяха девет на брой и в общи линии наподобяваха на брътвежите, записани на диктофона на Ана.