Кодът на Атлантида [bg]

— А там какво го е привлякло?

— Още нямам представа. Ако всичко в Германия е спокойно, ще стигна дотам за около ден.

— Може вече да се е махнал оттам.

— И да се махне, ще го намерим. Междувременно искам да наема хора, които да претърсят дома му в Бостън.

— Защо?

— За да го опозная по-добре. Често претърсвам домове на клиенти, за да проверя това-онова. Най-вече, за да разбера дали имат достатъчно пари да ми платят. Ако нямат добра охранителна система, отговорът по принцип е не. Заслужава си да се провери домът на Лурдс, за да се види дали не снася информация, докато го няма.

— Да снася информация?

— Да. Докато е на път, човек може да прехвърля файлове от преносимия си компютър на твърдия диск у дома. Или на някое друго място. Ако някой влезе у тях и копира съдържанието на твърдия диск, може да открием какво е сметнал за добре да прехвърли. Може дори да разберем какво знае.

Мурани не се беше сетил за това.

— Действай.

Върна се в гаража, където беше оставил колата си. Галардо дойде с него. Беше тъмно и Мурани се радваше, че здравенякът е наблизо.

— Обади се веднага щом научиш нещо за Лайпциг или в дома на Лурдс.

— Добре. — Галардо стоеше пред колата.

Мурани тъкмо се канеше да се качи, когато зърна познато лице в сенките отвъд осветения паркинг. Побиха го ледени тръпки.

Папата беше пратил човек да го следи.

Не можеше да си спомни името му. Май беше Антонио или Луиджи. Нещо такова.

— Какво има? — попита Галардо.

— Сгреших — с тих глас отвърна Мурани. — Проследили са ме. Или са ме забелязали случайно.

— Има някой тук ли?

— Да. В другия край. До задната стена.

Страхуваше се, че Галардо ще се обърне, но той не го стори.

— Има ли някой от Църквата, който да знае кой съм?

— Не зная. Но ако се разчуе за станалото в Москва, сигурно ще ми задават много въпроси.

Галардо моментално намери решение. Лицето му се вкамени.

— Добре, не искаме подобно нещо. Дай ми ключовете.

Стомахът на Мурани се преобърна. Дори ако младият свещеник изтичаше при папата и той не проявеше особен интерес към срещата, това не се отнасяше за Обществото на Квирин. Те пазеха ревностно тайните си и ако видеха в него заплаха, щяха да го лишат от всякаква информация. Не можеше да позволи подобно нещо.

Пусна ключовете в дланта на Галардо.

— Качвай се бързо — нареди Галардо, докато отключваше. — На мястото до шофьора.

Мурани заобиколи колата и се качи.

Галардо запали двигателя, превключи на скорост и бръкна под якето си за пистолета. Докато излизаше на платното, плъзна оръжието под бедрото си.

— Какво ще правиш? — попита Мурани.

— Ще се погрижа за твоя проблем. — Галардо видя, че младият свещеник тръгва към стълбите и натисна газта.