Чернооката блондинка [bg]

Очертаваше се ден, пълен със съвпадения. В „Бевърли“ ме поведоха към същата маса, на която бях седял с госпожа Кавендиш. И келнерът беше същият. Помнеше ме и попита притеснено дали и госпожа Лангриш ще дойде. Успокоих го и той се усмихна, все едно тъкмо си е помислил за Коледа. Поръчах си мартини с водка — какво пък толкова — и го помолих да го направи сухо като Солт Лейк Сити.

— Разбрано, сър — тихо каза той. Нямаше да се учудя, ако ми беше намигнал. Беше опитен, със сигурност отдалече забелязваше кой е махмурлия.

Поразгледах, докато пристигне питието ми. Днес дори добре оформените задни и предни части на статуите на Нефертити не можеха да ме заинтригуват. Няколко маси бяха заети както винаги от дами, излезли да обядват, имаше и няколко души със сериозен вид, които се държаха енергично и делово. Двама млади седяха един до друг на тапицирана пейка под една палма. Сигурно младоженци — на лицето му беше изписана характерната глуповата усмивка, а смучката на нейната шия беше с големината и цвета на мидена черупка. Пожелах им наум щастие и късмет. Защо не? Дори човек с дървена глава няма как да не се усмихне добронамерено на такава нежна проява на млада любов.

Мартинито ми пристигна върху лъскав поднос. Беше студено, съвсем мъничко мазно и щастливо се препъна в зъбите ми със сребристо подрънкване.

Тя не закъсня много. Келнерът я доведе до масата. Беше облечена с бял вълнен костюм и с някакво подобно на елек сако и тясна пола. Носеше кремава сламена шапка с черна панделка и широка увиснала периферия. Устата ми пресъхна. Наблюдаваше ме изумено — представях си на какво приличам — и когато наведох лице към нея, тя целуна бързо въздуха на няколко сантиметра от бузата ми и промърмори:

— Божичко! Какво се е случило?

Келнерът се навърташе край нас, затова се извърнах към него:

— Дамата ще ми прави компания с мартинито.

Клеър понечи да възрази, но аз се престорих, че не забелязвам. Щеше да бъде течен обяд. Тя остави чантата си от лачена кожа на масата и седна бавно, загледана в мен.

— Изглеждаш ужасно — отбеляза.

— А ти изглеждаш като банковата сметка на майка си.

Не се усмихна. Началото не беше добро.

— Какво се е случило? — попита отново.

— Сигурно ти би описала вчерашния ден като „тежък“. Прочете ли статията в сутрешния брой на „Кроникъл“?

— Каква статия?

Усмихнах ѝ се озъбено.

— За ужасния инцидент в клуб „Кахуила“. Не ми се мисли какво сполетя това място заради двамата мъртви мексиканци и управител, който се оказа подлец. Ти, разбира се, познаваш Флойд Хансън.

— Не бих казала, че го познавам.

Келнерът дойде с питието ѝ и остави чашата пред нея почти с благоговение. Забелязах как я измерва преценяващо с поглед — келнерите са специалисти в това отношение. Сигурно и на него му беше пресъхнала устата. Тя го удостои с лека усмивка в знак на благодарност и той се оттегли с поклон.