Чернооката блондинка [bg]

— Ами бележката, която ми изпрати, със сигурност звучеше делово.

Тя лекичко поруменя.

— Да, може би е била твърде рязка.

— Госпожо Кавендиш, помежду ни има известни недоразумения.

— Какви недоразумения?

Казах си, че моментът не е подходящ да си позволявам лукса да се гневя.

— Недоразумения, които трябва да изясним.

— И как да го направим?

— От теб зависи.

— Ами, първо, бъди искрена с мен относно Нико Питърсън.

— Искрена ли? Не съм сигурна, че разбирам какво имаш предвид.

Чашата ми беше празна — дори маслината бях изял. Привлякох вниманието на келнера, той кимна и се отправи към бара. Изведнъж се почувствах изморен. Гърдите и ръцете още ме боляха зверски, усещах и глухо, далечно боботене в главата, вече имах усещането, че си е там открай време. Имах нужда да полегна на хладно и сенчесто място и да си почина мъничко.

— Няма нищо неразбираемо или озадачаващо в думите ми, госпожо Кавендиш, макар че самият аз не разбирам и съм озадачен. Погледни нещата от моя гледна точка. Отначало ми се струваше просто. Идваш в кантората ми и ме молиш да намеря приятеля ти, който е изчезнал. Не си първата жена, която сяда на онзи стол и ме моли за същото. Мъжете нерядко са безволеви и страхливи, затова често, когато любовта избледнее, те предпочитат да се пръждосат, вместо да застанат срещу любимата жена и да ѝ заявят, че за тях тя вече е история. Слушах те и макар да имах някои резерви…

— Какви?

Тя настойчиво се беше привела напред, цигарето ѝ стърчеше под остър ъгъл, а пушекът от цигарата ѝ се извиваше нагоре в тънка и пъргава струйка.

— Както вече казах, не си те представям с човек като Нико Питърсън, какъвто ми го описа.

— И що за човек е това?

— Не е твоят тип. — Тя понечи да каже нещо, но аз я прекъснах. — Недей, нека да продължа. — Не само тя можеше да бъде рязка.

Келнерът донесе новото ми мартини. Приех охотно прекъсването. Звукът на собствения ми глас заприлича на стържещ бас, акомпаниращ на барабаните в главата ми. Отпих прохладна глътка от питието си и си спомних онзи стих от Библията за кошутата, която жадува за водни потоци. Добре че авторът на псалма не е чувал за водка.

Отново запалих цигара и продължих:

— Както и да е, въпреки опасенията си се съгласих да го намеря. След това установих, че той е преминал в Блажените ловни полета, но пък после се оказа, че не е, защото ти си го видяла на Маркет Стрийт в модерния и изискан град Сан Франциско. Интересно, казах си, нахлупих си ловната шапка и започнах преследването. Обаче преди да се усетя, край мен започнаха да избиват хора. И мен самия за малко да ме убият, и то неведнъж. Което ме стъписа. Обърнах се назад и огледах объркания път, който бях изминал, видях те в началото, откъдето бях тръгнал, с онова твое неразгадаемо изражение, което толкова добре опознах. И се запитах: възможно ли е всичко да е толкова просто, колкото ми се стори отначало? Със сигурност не.