Умирай само в краен случай
- Автор: Райнов Богомил
- Серия: Эмиль Боев #7
- Год: 1979
- Язык: болгарский
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Умирай само в краен случай». Краткое содержание книги:
— Тогава? — повтаря като ехо шефът.
Той се почесва по червенокосото теме с обичайния жест на изпаднал в затруднение субект, сетне казва:
— Преди да стигнем до вашето „тогава“, би следвало да имаме основания за подобни размисли. Дайте ми тия основания, Питър, и аз тутакси ще се съглася с вас.
— Да приемем, че в момента ги нямам. И че ще бъда в състояние да ви ги сервирам едва по-късно. Но какви са вашите собствени сведения за Ларкин? И уверен ли сте, че те са достатъчно пълни и достоверни? И застрахован ли сте наистина от възможните връзки на Ларкин с някоя друга инстанция?
— Вие, естествено, не очаквате, Питър, да разгърна пред вас кадровите си досиета — засмива се с късия си дрезгав смях рижият. — И аз наистина няма да го сторя, за да не ви отегчавам. Мога да ви кажа само, че не съм пропуснал да направя проверките си. И да направя необходимата ми информация.
При тия думи, изречени както за мое, така и за негово лично успокоение, Дрейк бърка в джобчето и изважда традиционната пура.
— Не знам дали четете разни списания и книжки, мистър, но понеже аз понякога ги чета, мога да ви кажа на свой ред, че когато човек като Ларкин се готви да предприеме операция, подобна на сегашната, той предварително и с всички подробности си изработва една легенда, чиято цел е именно тази: да ви даде възможност за всестранна информация и да ви освободи от всякакви съмнения.
— Знам ги тия неща, Питър, и без да чета разни книжки — уверява ме Дрейк, като прерязва крайчето на пурата. — И съвсем не е нужно да ме натискате с такава сила по клапана на недоверието, защото тоя клапан, ако сте забелязали, при мене е в непрестанно действие. Казах ви вече: дайте ми поне една валидна улика и заставам веднага на ваша страна.
— Добре, мистър! — заявявам решително. — Ще ви я дам тая улика. Заклевам се, че ще ви я дам!
Дрейк дърпа енергично от пурата, за да я разпали в необходимата степен, ала това не му пречи да ми отправи изпитателен поглед, сякаш преценява наистина ли съм тъй уверен в себе си или играя роля.
— Само че и вие трябва да ми дадете известни средства, за да стигна до уликата — добавям.
— Какви средства? — вдига вежди шефът.
— Не парични. Налага се поне няколко дни да държа под око Ларкин; а за целта е необходимо да знам къде живее и да бъда възможно по-близо до него.
— Готово! — прави жест на щедрост Дрейк. — Живее в хотел „Сплендид“, а хотелът е на мои хора, тъй че ако желаете, мога да ви осигуря стая в съседство с Ларкин.
— Това решава въпроса. Ако не броим и необходимостта от едно-две дребни приспособления.
— Дължа да ви предупредя обаче, че трябва да внимавате — изръмжава шефът. — Американецът в никакъв случай не бива да разбере, че е следен. Мисля дори, че ако се налага непременно да го броим, по-добре е тая работа да се възложи на някой друг, а не на вас. Той ви познава вас, Питър.
— Излишно е да се безпокоите — промърморвам. — И съвсем несправедливо е да възлагате другиму една задача, за която аз съм си заложил главата…
— О, „главата“? Вие наистина ме наскърбявате с тия ваши прекалености — прекъсва ме Дрейк. — Нямам никакво намерение да ви отнемам главата. Особено сега. Додето каналът ви функционира, можете да бъдете уверен, че и сам вие ще функционирате, Питър.
— В такъв случай мисля, че всичко е наред.
— Действувайте, приятелю, действувайте — окуражава ме шефът, не без сянка на известна ирония. — Наминете при Стентън, той всичко ще уреди.
Но преди да съм излязъл, добавя:
— А колкото до ония малки приспособления, не мислете, че и аз не чета разни книжки. Ако Ларкин бе водил някой интересен разговор в „Сплендид“, това вече щеше да е известно на стария Дрейк.
Налага се да призная, че последната реплика донейде е охладила ентусиазма ми. Донейде, ала не напълно.
Шефът, чиято вродена недоверчивост наистина не се нуждае от възбудителни инжекции, без друго е осигурил поне в началния период известно наблюдение над Ларкин, ограничаващо се вероятно в броене из улиците и в подслушване на квартирата. Изобщо приложил е същите елементарни трикове, които бе приложил и спрямо мене. Само че подобни трикове са съвсем неефикасни по отношение на тип като Ларкин, достатъчно опитен, за да се предварди от тях.
Изобщо фактът, че шефът вече е поставял слушалки в хотела, още съвсем не означава, че наистина е прислушал американеца. Сериозното прислушване трябва да бъде извършено от мене и непременно да доведе до резултат, след като тъй тържествено съм обещал да изоблича Ларкин. И тежко ми и горко, ако не успея.