Умирай само в краен случай
- Автор: Райнов Богомил
- Серия: Эмиль Боев #7
- Год: 1979
- Язык: болгарский
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Умирай само в краен случай». Краткое содержание книги:
Той млъква и отново захапва своята „Робърт Бърнс“. А сетне наново я изважда от уста и произнася с почти скръбен патос:
— И като си помислиш само, че тия хора са потомци на великия Кромуел…
В тоя миг вратичката се разтваря и на прага се появява едно животно. По-точно — горилата Ал.
— Вика ви шефът, мистър — съобщава човекоподобната маймуна.
Пътем казано, от известно време насам и двете тия маймуни, Боб и Ал, също както и останалата фауна на Дрейк-стрийт, са възприели спрямо мене тона на известна почтителност, доколкото изобщо това е по силите им, и дори вместо подигравателното „сър“ са почнали да употребяват учтивото „мистър“.
— Къде пропаднахте, приятелю? — посреща ме почти радушно шефът. — Помислих си да не би пак да ви се е случило нещо.
— Съвсем не — успокоявам го. — Бях при мистър Оливър.
— Вие ме наскърбявате, Питър. Да киснете из порнографските книжарници, когато на пет крачки оттук живее прекрасната мис Грей!
— Отбих се само за да изпия едно кафе.
— Кафе? В тоя час? Не, вие наистина ме наскърбявате. Ами че сега е часът не на кафето, а на скоча… Това даже в ръководствата за прилично държане го пише…
При тия думи мистър Дрейк се измъква иззад бюрото и се отправя към подвижния бар, за да ми покаже нагледно някои от тънкостите на приличното държане и най-вече ония, свързани с параграфа „как да пием уиски“.
— Е, какво ново? — запитва шефът, след като сме се подкрепили с порция скоч.
И ме поглежда със спотаеното доволство на човек, разбиращ отлично, че новото го знае именно той, а не събеседникът му. Всъщност новото и аз го знам и то още от снощи, когато съм отнесъл в къщи съответната рекламна листовка и подир съответното нагряване съм прочел: „Пропуснахме втора пратка via Виена. Съдържание: три килограма хероин.“
— Нищо ново — отвръщам апатично. — Освен дето времето пак се развали.
— За някои се разваля, Питър, а за други се оправя — забелязва поучително Дрейк.
И отново ме поглежда със същия израз на скромно доволство.
— Имам да ви съобщя една не лоша новина, приятелю. Втората ни партида също е получена във Виена. И този път не се касае за нишесте.
— Колко кила? — запитвам делово. — Десет?
— Не бъдете алчен! — вдига предупредително пълния си показалец шефът. — Алчността е изяла главите на много хора. Този път са само две кила. Обаче не нишесте, а хероин. Надявам се ще съумеете да оцените разликата и да си направите на ум сметката.
— Направих я наистина — отвръщам без много забавяне. — И тъкмо затуй не виждам причини да плача от радост.
— Но това са пет хиляди лири, Питър! Или десет хиляди долара! Не, наистина… не допусках, че сребролюбието ви е чак тъй ненаситно…
Той поклаща с покруса глава и прибягва за утеха към чашата си. Нямам никакво намерение да го осведомявам, че по мои сведения килограмите не са два, а три. И нямам никакво отношение към лирите и доларите. И ако нещо все пак ме безпокои, то е от съвсем друг характер.
— Съгласете се, мистър, че сумата не е чак толкова фантастична, дори за бедняк като мене. И имайте предвид, че тази сума ми е струвала немалко изпитания и доста страх.
— Но това е само първата ви печалба, Питър! Първата от една дълга, може би много дълга серия печалби.
— Съвсем не, мистър. Тя е първата, но и последната. И тъкмо по тоя пункт вие не желаете да ме разберете.
— А, вие пак ще ме отегчавате с оня ваш фараон и с тримата му предатели… — избъбря с досада Дрейк.
— Не тримата, а един от тримата. Ларкин…
— Ларкин преди малко беше тук — прекъсва ме шефът. — И трябва да ви кажа, че е много, много доволен от развоя на събитията. И е готов да пласира отвъд океана каквото и количество да му предложим.
— Но стоката там, на Изток, вие я плащате, нали?
— Естествено. Да не я плащате вие?
— И ако тая стока пропадне по някакъв начин, от това вие ще загубите, а не Ларкин, нали?
Играта е рискована. Ала сега, след като първата пратка хероин е минала през страната, не разполагам с никакво време за размайване и трябва да поема пътя на пресметнатия риск.
— Ларкин ще загуби печалбата си — казва шефът след къса размисъл.
— Именно. Ще загуби нещо, което не притежава. Докато вие ще загубите собствен капитал.
— Но разсъдете сам, Питър — произнася търпеливо Дрейк. — Какъв интерес има Ларкин да се лиши от една голяма печалба?
— Никакъв — съгласявам се. — Но това е само в случай, че Ларкин е именно туй, за което се представя: контрабандист на наркотици, който действува за своя изгода и от свое име. Обаче представете си, че вашият Ларкин действува не от свое име, а от името на някаква инстанция и че интересът на тази инстанция съвсем не е да внася наркотици в Щатите и да трупа пари. Тогава?