Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
Беше достатъчно да дялка по стените с ножа си, за да събере цяло състояние. Ако напълнеше с тези скъпоценни камъни кратуната, която му беше дал Уалимаи, щеше да се завърне в Калифорния милионер, да осигури най-доброто лечение за майка си, да купи нова къща за родителите си, да изучи сестрите си. А за себе си? Щеше да си купи състезателна кола, за да се скъсат приятелите му от завист и Сесилия Бърнс да остане със зяпнала уста. Тези скъпоценности щяха да осигурят изцяло живота му: ще се посвети на музиката, ще се катери по планините или ще прави каквото си поиска, без да се грижи за изкарването на прехраната… Не! Какво му става? Тези скъпоценни камъни не са само негови, те трябва да послужат, за да се помогне на индианците. С това невероятно богатство можеше да придобие власт, за да изпълни мисията, която му бе възложила Ииоми: да преговаря с нааб. Щеше да стане защитникът на племето и на неговите планини и водопади; с перото на баба му и с неговите пари щяха да превърнат Окото на Света в най-големия естествен резерват. За няколко часа можеше да напълни кратуната и да промени съдбата на хората от мъглата и на собственото си семейство.
Момчето започна да чопли с върха на своя нож около един зелен камък, като откъртваше парченца от скалата. Няколко минути по-късно успя да го извади и когато го пое в ръка, можа да го разгледа добре. Нямаше блясъка на полирания изумруд, като тези на пръстените, но несъмнено беше със същия цвят. Тъкмо щеше да го постави в кратуната, и си спомни целта на мисията си в дън земята: да напълни кратуната с лечебна вода. Не. Не скъпоценностите щяха да купят здравето на майка му; нужно беше нещо чудодейно. С въздишка пъхна зеления камък в джоба на панталона си и продължи напред, загрижен, защото беше загубил ценни минути, а не знаеше колко още трябва да върви, докато стигне до вълшебния извор.
Изведнъж пътеката свърши пред купчина струпани камъни. Алекс беше сигурен, че трябва да има начин да продължи напред, не беше възможно пътешествието му да приключи така внезапно. Ако Уалимаи го беше изпратил на това кошмарно пътуване в дълбините на планината, то бе, защото изворът съществуваше — целият въпрос беше да го открие; но можеше и да е тръгнал в грешна посока, да се е отклонил по някой от коридорите в тунела. Може би е трябвало да пресече млечното езеро и момичето не е било някакво изкушение, което да го разсейва, а водач, който да му помогне да намери лековитата вода… Въпросите започнаха да се стоварват с всичка сила като крясъци в мозъка му. Вдигна ръце към слепоочията си и опита да се успокои като дишаше дълбоко, както бе направил в тунела, заслушан в далечния глас на баща си, който го напътстваше. „Трябва да се съсредоточа в собствения си център, където има сила и спокойствие“ — прошепна. Реши да не губи сили, взирайки се във възможните допуснати грешки, и да се съсредоточи в препятствието пред себе си. През зимата на предишната година майка му го беше помолила да премести голяма купчина дърва от двора в дъното на гаража. Когато той я убеждаваше, че и Херкулес не може да го направи, неговата майка му показа начина: пръчка по пръчка.
Момчето се залови да разчиства камъните — първо облите, след това продълговатите, които излизаха лесно, най-накрая — големите скални късове. Беше бавна и тежка работа, но след известно време успя да отвори един тесен проход. Дихание от горещ въздух го удари в лицето, сякаш беше отворил вратата на фурна, и го принуди да се дръпне назад. Почака докато струята въздух излизаше, без да знае каква трябва да бъде следващата стъпка. Не знаеше много за миньорството, но беше чел, че във вътрешността на рудниците се случва да има изтичане на газ и допусна, че ако случаят беше такъв, е обречен. Усети, че след няколко минути струята отслабна, сякаш беше под налягане, и най-накрая изчезна. Изчака малко и след това подаде главата си през дупката.