Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Чейс се извърна и го погледна мрачно.
— Вълците са имали гуляй. Отивам да заровя останките, след което ще тръгна напряко и ще се движа между границата и вас тримата. Трябва да проверя нещо. Помнете какво ви казах. Не спирайте. Не пришпорвайте конете, но се движете в темпо и дръжте очите си на четири. Прецените ли, че съм се забавил прекалено много, не си и помисляйте да се връщате да ме търсите. Знам какво правя, пък и няма да ме намерите. Ще ви настигна когато мога. Дотогава продължавайте напред и се придържайте към пътя.
Той яхна коня си, обърна го и го пришпори така, че изпод копитата му изхвърчаха буци пръст.
— Тръгвайте! — изкрещя през рамо.
Докато се изгубваше сред дърветата, Ричард го видя да посяга към късия меч, висящ през рамото му, и да го измъква от ножницата. Знаеше, че Чейс лъже. Никакви останки нямаше да заравя. Ричард не би искал да оставя приятеля си да тръгва сам просто така, но Чейс беше прекарал по-голямата част от живота си сам близо до границата и наистина знаеше какво прави, как да се погрижи за приятелите си. Ричард трябваше да му се довери.
— Чухте какво каза човекът — обади се Търсачът. — Да вървим.
Докато тримата напредваха през планините, ограждащи границата, на пътя им се изпречваха все по-големи скали, които трябваше да заобикалят ту от едната, ту от другата страна. Гората толкова се сгъсти, че слънчевата светлина буквално беше натирена навън от тишината й, пътят заприлича на тунел сред гъсталака. На Ричард не му се нравеше да е обграден толкова плътно отвсякъде и докато се придвижваха бързо напред, и тримата не изпускаха от погледа си черните сенки отляво. Над пътя се свеждаха клони, под които трябваше да се шмугват, за да могат да продължат нататък. Ричард трудно можеше да си представи как Чейс ще успее да върви без пътека през толкова гъста гора.
Когато пътят стана достатъчно широк, Ричард настигна Калан и застана от лявата й страна, за да стои между нея и границата. Държеше поводите с лявата си ръка, за да освободи дясната за меча си. Калан се беше увила в пелерината, но той видя, че ръката й е върху дръжката на ножа.
Вляво пред тях се чу вой — приличаше на вълчи, но не беше. Надаваше го същество, живеещо на границата.
И тримата наостриха слух. Конете изпаднаха в ужас и направиха опит да побягнат в галоп. Трябваше хем да ги удържат, хем да съумеят да направят така, че да не губят темпо. Ричард можеше да си представи какво чувстват конете. Изпита желание да ги оставят да препускат свободно, но Чейс недвусмислено го бе предупредил да не правят това. Сигурно е имал нещо предвид, помисли си Ричард. Когато воят се изостри в смразяващи кръвта писъци, от които косата му настръхна, започна да устоява с все по-големи усилия на желанието си да освободи поводите на конете. Това бяха неистови писъци, изразяващи необходимост да се убива, молещи, отчаяни. Тримата яздиха в тръс почти цял час, но същите писъци сякаш ги следваха по петите. Нямаха друг избор, освен да продължат нататък, съпътствани от зверовете на границата.
В един момент Ричард не издържа, спря коня си и застана обърнат към гората. Чейс беше някъде там, сам със зверовете. Не можеше повече да остави нещата така, да изостави приятеля си сам. Без помощ.
Зед го погледна.
— Трябва да продължаваме напред, Ричард.
— Той може би е в беда. Не можем да го оставим сам.
— Това му е работата, остави го да си я върши.
— Точно сега той не е граничен надзирател; работата му е да ни изведе до просеката!
Магьосникът обърна коня си и когато се приближи до Ричард, каза със спокоен глас:
— Точно това прави, Ричард. Закле се да те пази с цената на живота си. И го изпълнява, като ти осигурява възможност да се добереш до просеката. Разбери, че онова, което ти правиш, е по-важно от един човешки живот. Чейс го знае. Точно затова ни каза да не се връщаме за него.
Ричард не можеше да повярва на ушите си.
— И ти очакваш от мен да допусна смъртта на приятел при положение, че мога да я предотвратя?
Воят се приближаваше.
— Очаквам да не допуснеш той да загине напразно!
Ричард се вгледа в стария си приятел.
— Но вероятно можем да променим нещата.
— А вероятно не можем.
Конете уплашено се въртяха на място.
— Зед е прав — каза Калан. — Връщането ти при Чейс не е смела постъпка, смело ще бъде да продължиш напред, независимо от желанието да му помогнеш.
Ричард знаеше, че двамата са прави, но не искаше да го приеме. Хвърли гневен поглед на Калан.
— Може би някой ден и ти ще се окажеш в неговото положение! Тогава как би искала да реагирам?
Тя го погледна безстрастно.