История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Многобройните версии на Фаустовата сделка с Дявола завършват все по един и същ начин, когато Дяволът си поисква дължимото и завлича Фауст със себе си в ада. От всички творци, занимавали се някога с този сюжет обаче, само Гьоте й дава различен завършек, и то вероятно в резултат от опита, натрупан през собствения му дълъг живот. Във финалните стихове на поемата небесните ангели отнемат на Мефистофел тялото на Фауст; те пеят: „… ако човек е устремен, избавяме го ние.“
Седемнайсети век отбелязва появяването на сцената — първоначално незабележимо — на книжните пари. Както показват случаите с Франция и Америка, книжните пари носят големи потенциални опасности. Докато те са обезпечени със злато или сребро, всичко изглежда наред — тези пари са също така надеждни, при това много по-удобни, от монетите от благороден метал. Неизбежно правителството или банката, която отговаря за издаването им, пуска в обръщение повече банкноти, отколкото е наличният метал за тяхното обезпечаване. Колкото и важни причини или благородни каузи да са довели до това решение, веднъж започнал, процесът на девалвация на парите прераства в една инфлационна спирала, при която се издават все повече банкноти с все по-малка стойност.
Тези опасности и изкушения, както и великата мистерия, която обгръща книжните пари, са занимавали съзнанието на поети и мислители през деветнайсети век. В своята пиеса „Oedipus Tyrannus“, писана през 1820 г., Пърси Биш Шели показва как алчността кара хората да злоупотребяват с книжните пари. Тази опасност става видна, когато Мамон се обръща към един от другите герои с въпроса:
„Какво ти е, приятелю?… Парите не достигат? Ела в моя монетен двор, печати хартия, докато златото загуби блясъка си и засрамено крие прежълтялото си лице!“
Парите се зародили като специфичен вид материална стока, която можела да се види и пипне — като раковини каури или каменни плочки, какаови зърна или метални слитъци. Във втората фаза от своето развитие те се трансформирали във вид на хартия — друг предмет, който може да се види и пипне, но вече е загубил същността си на стока. Банкнотите не стават за ядене като блоковете сол или какаовите зърна; не могат да бъдат претопени в украшения или оръдия на труда като златните, сребърните или медните монети. Книжните пари нямат друга функция, освен като пари. Използването за размяна на монети и други предмети представлява голяма степен на абстракция, но използването на хартия прави парите още по-абстрактни.
Независимо дали в тях виждаме разрешение на практически проблем (като Бенджамин Франклин) или фаустовска сделка с Дявола (като Гьоте), книжните пари са предопределени да изиграят важна роля през деветнайсети и двайсети век; с това те донасят големи печалби на някои за сметка на загубата на други.
9
Метричните пари
Парите, подобно на числата и законите, са категория на мисленето.