Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— По дяволите! — каза на Лили. — Шибаното движение. Не ме обвинявай.
— Алекс — спокойно рече Лили, но с доловима стоманена нотка в гласа. — Това е Винъс Мария. Тя тъкмо си тръгваше, обаче съм сигурна, че можеш да я накараш да остане.
Той погледна платиненорусата суперзвезда. Не беше зле. Беше се облякла в своя интерпретация на Лола и почти ставаше.
— Извинявай, скъпа — той пусна убийствената си усмивка на малко момче, която му беше уреждала милиони проблеми. — Защо не се върнеш обратно и да поговорим?
„Скъпата“ не беше доволна. Прекалено покровителствен. Усмивката му беше поразителна. Добре изчислена. Вероятно я използваше пред жените просто за да може да върви по собствения си път. Не беше толкова хубав като Купър. Беше по-едър, по-груб, по-мъжествен. Всъщност беше доста привлекателен — типът превъзхождащ силен мъж.
„На бас, че обичаш да ти правят вятър — помисли си тя. — Чудиш се защо не ти връщам комплимента.“
— Пет минути — каза тя студено. — Сигурна съм, че времето е достатъчно да ви убедя, че аз съм вашата Лола.
ГЛАВА 26
Костюмът на Шанел й стоеше добре. Морскосиньо с бяла гарнитура и златни копчета. Диамантите за през деня. Прическа, която да отразява живота й на изключително преуспяваща бизнес дама.
Дона Ландсман, бившата Донатела Бонати, стоеше пред огромното огледало, наслаждавайки се на отражението си. Да, изглеждаше съвсем различно — нямаше и следа от образа на Донатела. Нямаше начин Лъки Сантейнджело някога да я познае. А Дона нямаше намерение да й казва. Още не.
Дона често се чудеше каква ли щеше да е реакцията на предишния й съпруг, ако можеше да я види сега. Толкова студена и изискана. Толкова светска. В новата си роля тя не би погледнала два пъти такъв недодялан дървеняк като Сантино с отвратителните му хигиенни навици и мръсна уста. Независимо от недостатъците му тя си напомняше никога да не забравя, че въпреки всичко той беше баща на децата й и като такъв заслужаваше за смъртта му да бъде отмъстено достойно.
Дотук беше свършила отлична работа. Първо Лени Голдън, а днес — и прекрасните студии „Пантър“ на Лъки. Беше открила дори къде е Бриджит Станислополус и в главата й вече имаше план как да се справи и с нея.
Предния ден беше говорила с брат си Бруно в Сицилия. Той я беше уверил, че всичко е наред. Лени беше техен затворник и никой не знаеше нищо с изключение на него и на Фурио. Точно както си беше помислила — пещерите бяха отлично скривалище.
Това я караше да се чувства чудесно и да тържествува, защото знаеше, че държи пленен съпруга на Лъки Сантейнджело на място, където никой не би могъл да го открие. Всъщност още по-добре — всички си мислеха, че той е мъртъв. Колко майсторски беше планирала това.
Разбира се, Лъки можеше случайно да разбере — Дона щеше да се погрижи за това. Но не и докато Лъки не започнеше връзка с друг мъж — може би дори докато не стигнеше до брак. Това щеше да е времето, когато Дона щеше да уреди да освободят Лени и да го върнат на жена му. Това щеше да е истинско наказание за Лъки.
Междувременно, след като поемеше ръководството на „Пантър“, щеше да заповяда да приключат с бащата на Лъки — небезизвестния Джино. Той вече беше старец, щеше да е лесно да се погрижат за него.
Фактът, че тя щеше да уреди провала на семейство Сантейнджело, я караше да се гордее. Кръв се беше ляла толкова много години, а Сантейнджело винаги бяха побеждавали. Е, тя, Дона Ландсман, най-сетне щеше да промени това.
С тази мисъл в ума си се отправи към студиите „Пантър“ и към възмездието.
— Виж дали можеш да намериш Чарли Долар и го попитай дали иска да обядва с мене — каза Лъки, като си мислеше, че няма нищо против доза от приятното спокойствие на Чарли.
Киоко направи каквото поиска Лъки и й съобщи, че е намерил Чарли и че той ще бъде очарован да я види.
Срещнаха се в залата за частни вечери в ресторанта на киностудиото — Чарли, както винаги, подвижен и небрежен, с опърпани кадифени панталони, развлечена фланелка с надпис „Хавай“, с хубав тен и с черни очила. Лъки — страхотна в белия си костюм на Армани.
Чарли направи гримаса на маниак.
— Здрасти, прекрасна — каза той. — От доста време не сме се виждали да хапнем и да поговорим.
— Много е гот, че те виждам, Чарли. Как беше в Европа?
Той направи спонтанен жест.
— Старата кинозвезда им взе акъла. Филмите ми правят голям бум — дословно цитирам „Варайъти“.
Лъки кимна.
— Знам. Очарована съм от статиите.
Чарли събра късите си пръсти с никотинови петна по тях.
— Ще ти кажа как става. Дай на голямата тълпа нещо, което тя иска да види, и тя с бой ще си пробива път към киното.