Войната на старците [Old Man's War - bg]

— Обърна се към мен. — Слагайте коланите! — И натисна един червен бутон.

Вратите на хангара за миг бяха очертани от червени отблясъци, после взривовете ги изхвърлиха в космоса и хангарът се изпълни с грохота на напускащия затвореното пространство въздух. Всичко, което не бе здраво закрепено, изхвърча през отвора — отвъд пороя от предмети се виждаше бързо местещото се звездно небе: „Модесто“ се премяташе. Фиона включи ракетните двигатели, почака точно колкото отворът да се изчисти от отломъци, изключи електромагнитните клапи и изстреля совалката навън. Беше въвела корекция на траекторията заради въртеливото движение на „Модесто“, но въпреки това остъргахме тавана на хангара, преди да се озовем навън.

Свързах се с видеокамерата от хангара. Други совалки също го напускаха през взривените врати, даже по две и три наведнъж. Миг по-късно следващата вълна ракети застигна „Модесто“ и го накара рязко да промени посоката си, а взривовете засегнаха намиращите се на изходите совалки. Една от тях избухна в хангара и изглежда, порази камерите, защото изображението изчезна.

— Прекратете връзката с „Модесто“ — нареди Фиона. — Гадовете могат да ни проследят по нея. Предай на всички. — Тя ме погледна. — Устно.

— Имаме няколко леко ранени отзад — докладва Алън. — Но нищо сериозно. Какъв е планът?

— Ориентирах совалката към Корал и изключих двигателите — отвърна Фиона. — Най-вероятно търсят топлинни сигнали от двигателите и импулси от МозКом съобщения, за да насочат ракетите си. Колкото по-мъртви изглеждаме, толкова по-големи са шансовете да ни подминат и да ни оставят да навлезем в атмосферата.

— На това ли разчитаме? — Алън повдигна вежди.

— Ако имаш по-добра идея, слушам те — тросна се Фиона.

— Тъй като въобще не разбирам какво става, нямам нищо против да следваме твоя план.

— Какво стана, по дяволите? — Фиона кимна назад. — Удариха ни още щом изскочихме от мигнопрехода. Няма никакъв начин да са знаели, че ще се появим точно там.

— Може би просто се озовахме в погрешен момент на погрешно място — подметна Алън.

— Съмнявам се — казах и посочих люка. — Погледни.

Недалеч от нас в пространството бе увиснал гигантски ррейски кръстосвач, палубата му се озаряваше от честите ракетни залпове. Далеч отвъд него друг кораб на Колониалните сили внезапно изникна в пространството. Ракетите, които вече се носеха натам, попаднаха право в него.

— Умът ми не го побира — възкликна Фиона.

— Знаят съвсем точно къде ще се появят корабите ни — каза Алън. — Това е засада.

— Как го правят, по дяволите? — попита Фиона. — Какво става тук, мамка му?

— Алън? — рекох. — Ти си нашият физик.

Алън не сваляше поглед от ударения колониален кораб, който тъкмо се разтърсваше от взривовете на втория залп.

— Нямам представа, Джон. Това е ново за мен.

— Адски е гадно — възмущаваше се Фиона.

— Важното е да не надигаме глава. Колкото сме по-шумни, толкова по-лесно ще ни изтрепят.