С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Още не съм се ориентирал наникъде — призна Ламър. — Но след като те видях днес, исках да знаеш. Помислих си, че това ще ми помогне да ти обясня причините.
Джейд го наблюдава няколко минути със затаено презрение.
— Ламър, ти не си дошъл тук да обясниш нещата заради мен. Призна си отвратителния грях, защото искаш да ти го опростя. Но няма да стане. Твоите сексуални предпочитания не оправдават изнасилването.
— Ти не само ме обезчести, ти причини и смъртта на Гари. Дори да можех да ти простя за първото, то за другото, кълна ти се, нито за момент не мога да простя! Не, Ламър, докато съм жива, винаги ще си прокълнат!
— До тази сутрин се заблуждавах, че времето е излекувало болката ми. После те видях и целият ужас отново оживя. Отново лежах по гръб в калта, отново ви молех и тримата да ме пощадите. — Очите й се присвиха нападателно. — Никога няма да го забравя, винаги ще помня и няма да ви простя!
Той се бе втренчил в една точка зад рамото й. Красивите черти на лицето му бяха опънати от тъга и отчаяние. Най-после я погледна.
— Така си и мислех. Но реших… надявах се, че си струва да опитам. — Запъти се към вратата, спря и се обърна. — Едва ли ще има смисъл да добавя, че страшно съжалявам!
— Не!
Кимна обезсърчено с глава и излезе, затваряйки вратата след себе си. Джейд се втурна и бързо я заключи. Притисна чело към дървото, заболя я. Подигравателните им думи отекваха в съзнанието й. Нийл държеше ръцете й и подтикваше Ламър да се възползва от реда си. Хъч, запъхтян от скорошното напрежение, го нарече дръвник, защото се гнусеше. Джейд закри ушите си, опря гръб до хладната повърхност на вратата и се свлече на пода. Наведе глава върху сгънатите си колене и, както в онази нощ, застена жаловито:
— Не, моля ви! Не…
Ламър също го бе направил и изглеждаше изключително горд от себе си. Как се осмеляваше сега да дойде при нея, да парадира с гузната си съвест, да разкрива мъчителната си тайна и да я моли за прошка?
На него сигурно му се струваше, че тя лесно е оцеляла след инцидента и си живее добре. Не знаеше, че дори и дълготрайната терапия не можеше да й помогне да отвръща и приема обичта на другия пол. Онази нощ се бе запечатала в душата й незаличимо, като белег по рождение. Никога нямаше да се отърве от него. Сякаш беше доживотна присъда, която не можеше да сподели с никого, най-малко пък с най-ценения от нея човек — Ханк.
Днес успя да избяга от него заради обстоятелствата. Но утре щеше да му каже, че никога няма да изрази любовта си физически. За нея бе невъзможно да бъде такава, каквато я искаше той, каквато я заслужаваше. Този път трябваше да го убеди да приеме истината.
Мракът в сърцето й бе като мрака в нощта. Тишината на къщата я обгръщаше. Скърбеше за Грейъм, който нямаше да има друг Попи в живота си. Сърцето я болеше за Кети, загубила съпруг и най-добър приятел. Тъгуваше за Ханк и мъката, която щеше да му причини.
В студените часове на нощта Джейд почти завидя на Мич за новооткрития покой.
Джейд завърши колежа Дендър с най-висок успех в групата си. В речта в началото на практиката тя благодари публично на покойния декан, доктор Мичъл Хиарън, за доверието му към нея. Кети й направи много снимки с мантията и академичната шапка и даде прием в нейна чест.
В Деня, в който Джейд си тръгна завинаги от магазина на госпожица Дороти, старата жена остана гордо изправена, както обикновено, но очите й плуваха в сълзи.
— Добре че обявих магазина за продан — подсмръкна тя. — Иначе ще ми отнеме седмици, докато намеря някой да те замести.
Всъщност и двете знаеха много добре, че с това признава Джейд за незаменима. Последната година младата жена въртеше цялата дейност в магазина. Другите служители я слушаха. Госпожица Дороти беше просто фигурант.
— Искам да приемеш това — каза тя и подаде на Джейд бял плик. Вътре бе първият чек, който госпожица Дороти подписваше от дълги години насам.
— Пет хиляди долара! — възкликна Джейд като прочете разкривения почерк.
— Спечели си ги. Ако ти ги оставя в завещанието си, проклетите адвокати ще им видят сметката — заяви заядливо тя.
— Не знам какво да кажа!
— Кажи довиждане. Нали ни напускаш?
На Джейд й се искаше да прегърне силно госпожица Дороти, но се страхуваше да не изпочупи крехките й кокали.
Магазинът и ексцентричната му собственичка щяха да й липсват, но не чак толкова, колкото Кети. Да я изостави бе по-лошо от раздялата с майка й.
Когато си пристигна у дома, поседя в колата, гледаше към къщата и си спомни за онази сутрин, в която бе дръзнала да се понесе с бебето по стъпалата към нея. Сега той изтича навън през същата врата. Беше здраво момче, с ирландско сини очи и вертикална трапчинка на брадата. Дори не се запъхтя, докато стигна до нея.