С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Джейд дръпна черната панделка и разпусна косите си. Гледаше я съсредоточено и я провираше между пръстите си. Каза тихо:
— Когато завършвах гимназията, бях изнасилена от три момчета. Ламър Грифит беше единият. — Въпреки че не бе го обмисляла, моментът й се видя подходящ да разкаже всичко на Кети. — Естествено, Майръджейн не знае за това. Чула е само, че съм виновна за самоубийството на моя приятел.
След като отприщи бента, думите рукнаха. Почти половин час се изливаха от нея. Не влагаше никакви емоции, описа случката почти на един дъх, защото си я бе припомняла всеки път, когато се разколебаеше в решението си за отмъщение. Първоначалният шок на Кети бе преминал и сега тя плачеше тихо в кърпичката си.
— О, Джейд — подсмърчаше тя. — Радвам се, че ми разказа. Не трябваше да изживяваш всичко сама. Това обяснява много неща. Как е могла майка ти да ви изостави?
— Тя се съмняваше в моята невинност и ми се разсърди, че не останах в Палмето и не накарах някое от момчетата да признае Грейъм, а после да се ожени за мен.
— Боже Господи! Как е възможно да си го помисли дори?
Джейд се наведе и прегърна Кети.
— Ти си първият човек, който чистосърдечно и напълно ми вярва. Знам, че и Мич би ми повярвал. Много пъти се изкушавах да ви разкажа. Сега се радвам, че не съм го направила. Мич и Ламър са роднини.
— Аз също се радвам. Той щеше… — Спря и вдигна глава. — Ох, но как ми се иска да е тук, Джейд! Не мога да живея, без да го виждам, без да чувам гласа му, без да го докосвам.
— Не трябваше да те занимавам с моите проблеми, поне не тази вечер.
— Мич също би те подтикнал към това. Бяхме близки и той би се радвал.
Джейд я държа в прегръдката си, докато най-после се поуспокои и спря да плаче.
— Качвам се, Джейд — прошепна дрезгаво тя и стана. Лека нощ.
— Ще се оправиш ли?
Кети се усмихна едва-едва.
— Не, но искам да съм сама… с него… да се сбогувам за последен път.
След като тя се оттегли, къщата изглеждаше необичайно тиха.
Джейд събираше салфетки и чаши из стаите и си даваше сметка колко много й липсва суетенето на Грейъм и малките му пакости. Той можеше да запълни празнотата след Мич.
Тя не беше сигурна дали някога отново ще влезе в кабинета му, без да го види отпуснат в стола. Никога нямаше да го забрави, убедена беше в това. Но си налагаше да си го представя жив, прелистващ любима книга, разхождащ Грейъм за ръка по алеята или разказващ една от чудесните си истории.
Звънецът на входната врата прекъсна мислите й. Хвърли бегъл поглед в антрето на огледалото и отвори вратата.
— Джейд…
Тя се опита да я блъсне, но Ламър здраво я подпря.
— Моля те, Джейд! Дай ми една минута да ти кажа нещо.
Тя го гледаше, а гърдите й се повдигаха и отпускаха възбудено, бушуващи от омраза.
— Махай се от тук!
— Моля те, Джейд! Цял ден търся подходящ момент да си поговорим.
— Никога няма да има подходящ момент! Особено днес.
Отново се опита да затвори вратата, но той се промъкна между нея и рамката.
— Господи, Джейд! Мислиш ли, че ми е лесно да дойда тук?
— Не мога да преценя. Виждаш ли, никога не съм изнасилвала някой. Не знам дали е трудно, или лесно да се изправиш след това пред жертвата си, въпреки че ти и твоите приятели не изглеждахте разтревожени, когато ме срещахте в училище всеки ден. Затова не мога да проумея колко ти е трудно да дойдеш тук тази вечер!
Той имаше нещастен вид.
— Каквото и да ми кажеш, Джейд, няма да е чак толкова лошо, колкото заслужавам. Не съм в състояние да поправя злото, Бог ми е свидетел. Ако обичаш, нека да си поговорим! Само няколко минути — това е всичко, за което те моля.
Тя го пусна вътре — сигурно защото той призна, че станалото край канала е било против волята й. По-късно, когато обмисляше всичко, реши, че това е единствената причина.
Ламър затвори тихо вратата.
— Къде е госпожа Хиарън?
— Горе.
— Може ли да седнем някъде?
— Не! — защитавайки се подсъзнателно, тя скръсти ръце пред гърдите си. — Кажи за какво си дошъл.
Той изглеждаше по-добре, отколкото в училище, но не и по-самоуверен. Не му се искаше да се натрапва.
— Джейд, това, което ти направихме…
— Натикахте ме в колата, държахте ми ръцете и краката и се изредихте да ме изнасилите! Това направихте с мен, Ламър!
— О, Господи! — изпъшка той.
— Очевидно спомените ти от онази нощ са мъгляви. Но не и моите. Нийл ме удряше жестоко, докато ме принуждаваше да млъкна. Хъч бе най-груб. Той ме нарани най-много.
Кожата на Ламър придоби зеленикав оттенък под полилея в хола.
— Ти се поколеба, но също го направи.
— Нямах друг изход, Джейд.
— Друг изход?! Ами аз, какъв изход имах аз?!