С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Тогава приеми другата работа и ще се преместим в Мисисипи.
Дилън взе Чарли от скута на Дебра и го положи на гънката на лакътя си. Бебето здраво хвана показалеца на баща си.
— Имам и друго предложение. Не е много добро, но имай предвид, че е временно.
След като изложи плановете си, тя го попита:
— Къде ще живееш?
— Във фургона на обекта. Мога да карам само с кушетка, малък хладилник и котлон.
— А баня?
— Има на строежа. Сканлън ми даде да проуча скиците, преди да реша.
Лицето й не изразяваше ентусиазъм.
— Нали ще си идваш вкъщи през почивните дни?
— Няма да пропусна нито ден. Кълна ти се!
— Не разбирам защо не се преместим всички в Мисисипи?
— Защото Сканлън ще ми отнеме работата веднага щом се установим. Може да ни разиграва безкрайно.
— Но и сегашното положение е неопределено — отбеляза тъжно Дебра. — Възможно е да те остави там завинаги.
Дилън поклати упорито глава.
— Сега не съм емоционално обвързан с работата, както бях на строежа във Версай. Ще напусна веднага щом се отвори нещо ново. Оставил съм молби из целия град. Все нещо ще се появи.
— Сканлън така и не ми прости за скандала във Франция. Отмъсти си на Форест Г., а сега кара мен да избирам между гадната командировка и връщането в една от онези проклети стъклени кутийки. Той очаква да избера второто, защото е по-лесно. Не искам да доставям удоволствие на мръсното копеле.
Държеше Чарли облегнат на едната си ръка, а с другата придърпа жена си и я целуна по слепоочието.
— Повярвай ми, Дебра. Това е най-добрият вариант. Седмиците ще се изнизват толкова бързо, че няма да усетиш липсата ми.
За съжаление пътуванията насам-натам не се оказаха така временни и лесни, както се бе надявал Дилън. Жилищните условия в Мисисипи бяха мизерни, но той не се оплака на Дебра, защото тя явно полагаше усилия да погледне положително на въпроса.
Не му се виждаше краят. Изключително дъждовната есен причини замразяването на строителните обекти по целия Юг. Последваха масови разпускания на работници. Никой не искаше да наеме строителен инженер, независимо колко талантлив, амбициозен и решителен е.
Докато бяха в Атланта, Дилън купи нова кола, но я остави на Дебра, а той пътуваше от и за Мисисипи с един стар мотор. Пристигаше вкъщи късно вечерта всеки петък и тръгваше обратно в ранните неделни следобеди. Почти нямаше време да отдъхне от изморителните дни.
Самата работа беше доста еднообразна — главно подновяване на интериора. Подменяше срутващи се стени, укрепваше падащи тавани, препокриваше подове. Сградата бе стара и грозна и когато привършеше ремонта, пак щеше да си остане такава. Въпреки всичко, изискваше същото качество, както при нови обекти. Ръководеше работниците строго и настояваше да влагат в работата най-доброто. Беше въпрос на чест. Освен това нямаше намерение да даде на Сканлън повод за заяждане. Можеше да го понижи или уволни напук, но не и заради некачествена работа.
Ситуацията обтегна отношенията в семейството на Дилън. Бяха непрекъснато заедно през почивните дни, с цел да компенсират останалото време и това отнемаше част от удоволствието. Домакинските задачи, с които Дебра не беше се справила, падаха върху Дилън. При обикновени условия той не би имал нищо против тях, но всяка съботна сутрин прахосваше в черна работа ценни часове, когато му се искаше да поспи, да се люби с жена си или да се радва на бързото порастване на сина си.
Макар че съседи им бяха все млади семейства, те не контактуваха с тях. Това започна да се отразява на Дебра. Прекарваше всяка седмица сама с бебето. Беше отдадена на Чарли, отлична майка, но нямаше възможност за самоизява и не изглеждаше предразположена да се включи в обществения живот. Дилън започна да забелязва признаци на прогресивна депресия и се плашеше.
Една неделна привечер, както се гласеше да тръгне за Мисисипи, той притисна Дебра в обятията си.
— Следващият петък ще си взема почивен ден и ще си дойда по-рано. Смяташ ли, че ще можеш да ме изтърпиш?
Усмивката й бе невярваща, но лъчезарна.
— О, Дилън, така ли? Ще бъде чудесно!
— Не успях да изпълня всичко от списъка ти. Следващия път ще имам много време за задачите и дори ще помързелувам. Наеми гледачка за бебето в събота вечер. Ще се издокараме и ще излезем. Вечеря. Танци. Кино. Каквото искаш!
— Обичам те! — каза тя и зарови нос в яката на ризата му. Целуваха се прегърнати, докато в един момент той или трябваше отново да я люби, или да тръгне. Неохотно взе каската. Дебра го изпрати до вратата с Чарли в ръце, който вече можеше да маха за довиждане.