С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Ханк?
— Не ме спирай, моля те!
— Няма — пристъпи към него.
Той изстена, обви я с ръце и я притегли. Устните му се впиха в нейните. Прокара върха на езика си по зъбите й.
— Джейд? — прошепна той. — Джейд!
На входа се звънеше. Джейд се размърда. Ханк я пусна и направи крачка назад.
— По дяволите!
Тя му се усмихна нервна и задъхана.
— Извинявай.
Докато минаваше през къщата, по навик навлажни устните си, но вкуси отново целувката му. Не беше лошо, напротив — много вълнуващо. Грешно бе да мисли за тези неща в деня на погребението на Мич, но бе нетърпелива отново да останат с Ханк сами.
Но когато отвори входната врата, тя замръзна. Застана лице срещу лице с един от нападателите си.
14.
Майръджейн Кауън Грифит нямаше да изглежда по-оскърбена, ако й бяха плиснали в лицето кофа студена вода.
— Ти си онази Спери! — каза тя и се постара думите й да прозвучат като обвинение. — Дявол да го вземе, какво правиш тук?
Джейд инстинктивно се хавана за месинговата дръжка на вратата с приковани в Ламър очи. Промените в него през последните четири години бяха незначителни. Косата му бе по-дълга. Тялото се беше поналяло и изглеждаше по-мъжествен. Но в тъмните му очи все още се четеше предпазливост, нервност, а когато погледна изненадано Джейд, и извинение.
— Може ли да влезем? — попита Майръджейн с лицемерна учтивост.
Джейд откъсна поглед от Ламър и го насочи към майка му. Не беше остаряла елегантно. По изписаното и набраздено лице преобладаваха противните черти на характера й. С неопитна ръка и козметични средства се бе постарала да прикрие ерозията на годините, но резултатът беше покъртителен — яркосините сенки се бяха събрали в гънките на клепачите, червилото се бе разтекло по бръчките край устата й.
Джейд им направи място да влязат в антрето. С несръчно намазани и изкривени в неодобрителна гримаса устни, Майръджейн я изгледа критично.
— Още не си ми казала защо ти отваряш вратата на дома на моя братовчед?
— Живея тук — отговори Джейд.
— Джейд? — Тя се обърна сковано и погледна приближаващия към тях Ханк. Майръджейн зяпна с осезаем ужас конската му опашка.
— Казвам се Ханк Арнет — и протегна ръка към Ламър. — Приятели ли бяхте с доктор Хиарън?
— Мичъл бе мой втори братовчед — обясни високомерно Майръджейн. — Къде е вдовицата му?
Тонът й подчертаваше колко лошо се справят със ситуацията хора, изобщо неподходящи за целта.
— Ще съобщя на Кети, че сте тук — каза Джейд и се отправи към стълбите. — Ханк, ако ти…
Гласът й заглъхна и тя едва посочи към всекидневната. Ханк я гледаше учуден. Беше забелязал, че нещо се е объркало, но и най-лошото му предположение не можеше да се сравни с нейното усещане при отварянето на вратата и срещата с Ламър.
Тя се обърна и бързо изтича нагоре. На площадката се облегна на стената и притисна юмруци към устата си. Затвори очи, но цветните петна избухнаха с нова сила отвътре. Ушите й бучаха.
Четири години! Болката би трябвало да се е притъпила за четири години. Но когато застана срещу Ламър, яростта й кипна така бурно, че й се прииска да му издере лицето и да го блъска с юмруци. Искаше да го нарани жестоко, както го бе направил той. Като по чудо запази самообладание, но мисълта, че е под един покрив с него, я накара да потрепери от погнуса. Искаше й се да се изкъпе, да се изтърка под горещия душ, както в нощта на изнасилването.
Нямаше друг избор, освен да търпи. Не можеше да прави сцени заради Кети. Днес тя имаше нужда от нея. Приближи унесено вратата на семейната спалня и почука.
— Кети, имаш гости долу.
— Влез, моля те.
Тя се затрудняваше да закопчее високата яка на черната си рокля. Джейд застана зад нея и й помогна. Кети се огледа в огледалото.
— Мич не ме харесваше в черно. Казваше, че е прекалено драматичен цвят за мен. — Наклони глава на една страна с любопитство. — Мислиш ли, че ми правеше комплимент?
Джейд облегна брадата си на рамото на другата жена и приближи главата си до нейната. Погледна отражението им в огледалото.
— Разбира се. Той ти се възхищаваше!
Кети се усмихна трепетно.
— Забравям, че го няма, Джейд. Обръщам се да му кажа нещо, изведнъж се сещам и болката се разнася отново. Като кървяща рана е, знаеш ли?
Джейд знаеше как кърви. Точно това беше почувствала, когато преди няколко минути срещна Ламър Грифит.
— Майръджейн Грифит от Палмето току-що пристигна. Чака те долу.
Кети си играеше с принадлежностите по тоалетната масичка.
— Къде ми е носната кърпичка? Искам да взема тази, която Мич ми купи онова лято в Австрия.