С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Какво по дяволите е всичко това? — развика се Дилън. — Къде е Форест Г.? Какво правиш зад бюрото му?
Хаскел Сканлън се облегна в разкошното кожено кресло и самодоволно погледна Дилън.
— Имам удоволствието да те информирам, че господин Пайлът не работи вече тук.
На Дилън му трябваше време да се овладее, за да не се пресегне през бюрото и да сграби Сканлън за мършавия врат, преди да го извие. Страхотен шок в първия ден от завръщането му.
Когато забеляза непознатия знак на паркинга, той предположи, че това е само ново име и символ на старата фирма. Но щом влезе в работния кабинет на Форест Г., веднага се сблъска с неприятната изненада „Пайлът Инженеринг Индъстрис“ имаше нов собственик и управа, а начело бе Хаскел Сканлън.
Дилън погледна стария си враг.
— Какво стана с Форест Г.?
Дългите пръсти на Сканлън се плъзгаха напред-назад по ръба на лъскавото бюро.
— Твоят наставник се пенсионира.
Дилън се изсмя подигравателно.
— Не би освободил този стол току-така.
— Е, имахме разправии — призна Сканлън с лицемерно съжаление. — Изненадан съм, че не си прочел във вестниците.
— Бях зает с прехвърлянето на семейството си. Какво стана?
— Фирмата, за която сега работиш, реши, че с наличните авоари може да извършва повече дейности, отколкото при господин Пайлът.
— С други думи, било е насилствено отнемане на властта. Конгломератът е избутал Форест Г. — Очите на Дилън се присвиха. — Чудя се кой ли им е доставял информация отвътре.
Усмивката на Сканлън бе противна като скърцане на нокът върху черна дъска.
— Направих каквото можах за новите собственици.
— Не се и съмнявам — озъби се Дилън. — Целувал си им задниците, докато са се подули устните ти.
Сканлън скочи от стола, очите му запримигваха яростно, бузите му се издуваха като на пепелянка. Дилън се наведе над бюрото.
— Хайде, Сканлън, удари ме! Моля! Дай ми повод да те пребия от бой.
Сканлън се дръпна.
— Ако ти е мила службата, по-добре внимавай как ще се обръщаш към мен, господин Бърк. Още никой не сме уволнили от поемането на фирмата, но не е невъзможно. Нямам нищо против ти да си първи.
Дилън се изкушаваше да каже на Сканлън да си го начука и после да си обере крушите. Но къде щеше да отиде? Благодарение на премията от Форест Г. имаше пари, но преместването струваше скъпо. В Талахаси нямаше много свободни места, а не му се искаше да моли Дебра и Чарли, току-що установили се, отново да се местят.
Бяха решили да не купуват къща, докато не опознаят добре града. Наеха една в чист и уважаван квартал. Дворът бе по-малък, отколкото на него му се искаше, и имаше само едно дърво. Но Дебра беше доволна.
Глупаво бе да хапе в момента ръката, която ги хранеше.
— Каква работа имаш за мен? — измърмори Дилън.
Сканлън повдигна ръбовете на панталоните си и седна. Взе една папка, отвори я и прокара показалец по колона от цифри.
— Ето, има свободна кабинка на втория етаж. Номер 1120. Днес можеш да си донесеш нещата и от утре да започнеш.
— Връщаш ме отново на чертожната дъска, така ли? — извика Дилън. — Какво целиш, по дяволите?
— Това е единствената работа, която имам в момента. Или я приеми, или напусни.
Дилън измънка под носа си поредица от френски ругатни.
— Няма нужда да ти обяснявам — добави Сканлън, — че чертожникът не е така платен, както инженерът на даден обект, и затова заплатата ти ще се понижи според съответната работа.
— Кой знае колко се наслаждаваш от това.
Сканлън се усмихна самодоволно.
— Изключително много.
— Не мога да се върна към чертането. Няма ли нещо друго?
Сканлън го изгледа, завъртя стола си и изтегли папка от вградения шкаф зад него.
— Всъщност току-що се сетих. Наскоро се сдобихме с един имот в Мисисипи, който се нуждае от основна реконструкция, преди да можем ползотворно да го използваме. Интересува ли те?
Дилън обясни на Дебра с две думи:
— Или трябва да поема работата в Мисисипи, или отново да чертая.
Удари с юмрук в дланта си.
— Не знам защо не цапардосах дребното копеле и да си тръгна.
— Знаеш защо. Вече не си уличен побойник. Сега си семеен, професионалист и няма да позволиш на раболепни типове като Сканлън да те победят.
— Да, но в момента този гаден тип държи козовете и дяволски добре го знае. След като си тръгнах, се опитах да потърся работа. Обадих се поне на двайсетина места. Отговорът бе един същ. Няма. Никой не приема нови хора.
— Какво друго искаш, освен да отделиш тялото на Сканлън от главата му?
— Не знам, Дебра. — Отпусна се на дивана и уморено потри очи. — Със сигурност не желая да се връщам към чертането.