Адският свят
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адският свят». Краткое содержание книги:
Двигателите загърмяха с пълна мощност. Корабът се стрелна напред и се блъсна с всички сили в Медната кула. Великото Устройство изпищя панически чрез гърлата на безсмъртните си подчинени чудовища, когато последвалата удара експлозия трошеше и разкъсваше на части полуделите механизми, които бяха превърнали града в истински ад.
Тътенът дълго се носеше в нощта и когато най-после утихна, градът беше спокоен и тих, избавен от мятащите се пламъци около основата на рушащата се Медна кула.
ОСМА ГЛАВА
ПОСЛЕДИЦИТЕ
Хънтър се събуди, потопен в море от сиво желе. Веществото беше полепнало по униформата, по ръцете, по цялото му тяло, Той се изправи и започна с отвращение да се отърсва от него. Главата го болеше, ставите му се бяха вдървили и казано честно, никога не се беше чувствал толкова уморен, дори след изтощителните Основни тренировки. Огледа бавно местността, осветена от ранната утринна светлина, и се учуди — колко ли време е бил в безсъзнание? И веднага изминалата нощ изплува отново в съзнанието му и той бързо скочи на крака. Огледа се, но докъдето стигаше погледът му, нямаше и следа от чудовищата, с които се бяха били.
Хънтър се намираше в средата на оново, което бе останало от тясната уличка, и навсякъде около него земята бе покрита с локви и парчета от гъсто сиво желе. Миришеше отвратително. Съвсем близо Корби и Линдхолм седяха облегнати на една стена и разговаряха приятелски. Изглеждаха изтощени, насинени и окървавени, но напълно здрави. Забелязаха, че Хънтър ги гледа, и му махнаха за поздрав. Той им кимна бързо и погледна какво е останало от постройките.
Медната кула бе пръсната на парчета, високите сгради от двете страни на уличката бяха поели част от експлозията.
„Е, какво толкова? — помисли си Хънтър. — Най-сетне и ние да имаме късмет.“
В началото на уличката стоеше Изследователката и гледаше към града. Капитанът тръгна бавно към жената, като се стараеше да не се подхлъзне в желето. Кристъл чу стъпките му и се извърна.
— Добро утро, Капитане. Добре дошъл отново на бял свят. Предполагам, че няма да се откажете да хвърлите един поглед. Наистина е много интересно.
Нещо сякаш го бодна в сърцето. Изследователката обикновено намираше нещата за интересни само ако съдържаха жестокости или надвиснала внезапна смърт. Той отиде при нея, мръщейки се от вида на пропитата й с кръв униформа, но едва когато спря до жената, разбра, че по-голямата част от кръвта и съсиреците не бяха нейни. „Трябваше да го предположа — помисли той унило. — Та тя е Изследовател!“ Отново изкриви лицето си в гримаса на погнуса, когато видя отблизо полепналото по дрехите й сиво желе.
Кристъл се усмихна.
— Не е приятно, нали? А вие вече сте успели да се почистите.
— Как ли е полепнало по униформите ни? — запита Хънтър. продължавайки да се чисти упорито.
— Предполагам, че по-голямата част от нощта сме спали в него, Капитане. Разрушаването на Устройството в Медната кула очевидно ни е накарало да загубим съзнание за известно време. А колкото за това, откъде се е взело желето… погледнете града.
Хънтър се взря и умората му внезапно изчезна. В кръвта му нахлу адреналин. Нямаше и помен от чудовищата — нито живи, нито мъртви, но сивото желе беше навсякъде: покриваше улиците, висеше полепнало по стените, прозорците и мостовете, вятърът го люлееше леко и миришеше отвратително.
Двамата флотски бойци се приближиха шумно, но Хънтър не се обърна.
— Това наистина е отвратително — изказа се Корби. — По дяволите, каква ли е тази гадост?
— Сами се досетете — вдигна рамене Кристъл. — смятам, че тази слуз е всичко, което е останало от чудовищата.
Хънтър я погледна изненадано, но после кимна, схащайки връзката.
— Разбира се, че е така. Когато гората ни нападна, тя изгуби твърдите си форми и се превърна в подобно желе. Същото е станало и с онези растения и животни, на които се натъкнахме преди да влезем в гората. Есперът ни каза, че Устройството ги е поддържало живи. А то вече не съществува.
Той погледна към почернелите от огъня руини на Медната кула.
— Устройството е отслабило физическите връзки, за да направи възможни бързите промени във формите им, но ги е отслабило до такава степен, че накрая само то е било в състояние да ги задържа като цялостни същества. С разрушаването на кулата тварите са се разпаднали и са се превърнали просто в първичен желатин, от който води началото си целият живот. Чужденците вече ги няма! И никога няма да се появят!
Хората стояха мълчаливо и гледаха замислено града.
— Чудя се какво не е било наред с есперката? — каза накрая Линдхолм. — Защо не успя да взриви експлозивите?