Адският свят
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адският свят». Краткое содержание книги:
Изследователката извади мина от раницата си, постави я в основата и нагласи часовника на взривателя. Хората бързо изтичаха от другата страна на кулата и зачакаха. Експлозията прозвуча неестествено приглушено, сякаш грамадата бе погълнала част от звука. Веднага се втурнаха да видят резултата — голяма дупка зееше в стената.
— Трябва да стъпваме по-внимателно, когато влезем вътре — предупреди ги Кристъл. — Взривът може да е повредил Устройството.
— Сигурно го е повредил — намеси се Меган Де Чанс. — Но повредата е повърхностна. Усещам силата му. То гори като фар в мозъка ми.
Хънтър погледна първо нея, после двамата мъже, които се размърдаха неловко.
— Тя е в телепатична връзка с Устройството, Капитане — бавно изрече Линдхолм. — Мисли, че то е живо…
— И лудо — прекъсна го Меган Де Чанс. — Определено мога да твърдя, че се е побъркало. Не долавям да знае за нашето присъствие тук, но очаква с нетърпение мига, в който ще влезем в кулата. Аз нямам защита пред неговата сила.
— Това наистина е много интересно — предпазливо каза Хънтър, — но няма ли да кажеш нещо по-определено за него.
— Добре — съгласи се Де Чанс. — Взривът е повредил една от важните му части. Опитайте своята комимпланта, Капитане. Мисля, че вече ще работи нормално.
Хънтър я зяпна учудено, след което задейства комимплантата си. Веднага успя да се свърже с катера и за пръв път през този ден почувства, че отново е цял. Да бъде откъснат от компютрите за него бе равносилно да е лишен от собствената си памет. Предаде на машините наученото досега и нареди, в случай че не се завърнат от града, да бъдат изпълнени серия от основни команди. Провери енергийните запаси на катера и вътрешно се поздрави. Вече имаше пълна представа за това, което им предстоеше да направят.
Прекъсна връзката и се обърна към хората си. А те оживено разговаряха, откривайки, че и техните устройства също работят. Хънтър се изкашля високо.
— Слушайте ме внимателно. Ние сме отново в играта. Наредих на компютрите на катера да приведат в бойна готовност всички системи. Веднага щом корабът може да действа, ще го повикам с дистанционното управление и ще се махнем далеч от този проклет град.
— Звучи добре — съгласи се Корби. — Колкото по-скоро изчезнем от това място, толкова по-добре.
— Не можем да тръгнем — възрази Меган Де Чанс.
— Нека само някой да се опита да ме спре! — възмути се Корби.
— Еспер Де Чанс е права, Капитане — намеси се бързо Кристъл. — За добро или за лошо, сега тази планета е нашият дом. Ние трябва да се настаним на нея. Но докато този град с неговите изчадия съществуват, никога няма да сме в безопасност. С тях не можем да контактуваме, следователно не можем да живеем едни до други необезпокоявани. Те са луди. Както успяхме да се убедим, лудостта им е невероятно тежка. Въпросът е поставен ребром: или ние, или те! Сега ни се предоставя може би единственият шанс да се справим с тях. Ако напуснем в този момент града, едва ли друг път ще ни се удаде възможност да се доберем до кулата.
— Не бъди толкова сигурна — прекъсна я Хънтър. — Каква е гаранцията, че с унищожаването на кулата ще унищожим и тварите?
— Нищо сигурно няма в тази лудница — съгласи се Кристъл. — Но това е нашият най-голям залог в играта.
— Така е, мисля, че е така — изрече Хънтър. Той отново се включи в системата на компютрите, уточни плана на полета и заповяда да пуснат двигателите. — Корабът е на път към нас. Ако ще разрушаваме кулата, не е лошо да побързаме. Сигурна ли си, че устройството е някъде вътре, Де Чанс?
— Машината не е в кулата, Капитане — отвърна есперката. — Машината е кулата. Цялата кула!
Тя пристъпи през назъбения отвор в стената, като държеше фенера пред себе си. Хънтър и останалите се спогледаха, след това направиха същото. Навън в мрака чуждите твари се разкъсваха един друг свирепо и не се интересуваха повече от Ескадрилата — сега хората принадлежаха единствено на кулата.
Вътре Медната кула имаше огромни разнообразни форми от метал, стъкло и кристал, свързани така помежду си от неизвестните строители, че хората не намираха никакъв смисъл в невероятната им плетеница. Размерите им бяха относителни — изменяха се в зависимост от ъгъла на наблюдаване. Някои части се движеха, други изведнъж изчезваха и отново се появяваха и освен това се чуваше непрекъснато бръмчене, сякаш устройството си мърмореше нещо под носа. Хънтър погледна нагоре и видя конструкциите да се извисяват над главата му, така неизмеримо и главозамайващо високо, че човешкият ум не желаеше да го възприеме. Който и да е бил творецът на това Устройство, неговият мозък е функционирал по принципи, коренно различни от човешките.