Адският свят
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адският свят». Краткое содержание книги:
— Ето го и него — тихо каза Меган Де Чанс. — Това е машината, която е освободила тези същества от тиранията на строго определените форми. Ето къде те са сътворили своя ад!
— И той още работи, след Бог знае колко векове — допълни Кристъл.
— Устройството е спало твърде дълго време — продължи Де Чанс. — Сега е будно. Знае, че сме тук.
Хънтър потри челото си. Жестоко главоболие започна да го мъчи още с влизането в кулата. Изведнъж му стана горещо и го обля обилна пот, а пръстите на ръцете му неприятно изтръпнаха.
— Как сте, Капитане? — тихо го запита Кристъл.
— Добре — побърза да отвърне той. — Само че дългият и мъчителен ден напомня за себе си.
— Не е само това — включи се в разговора Меган Де Чанс. — Устройството го предизвиква. Започнало е работа по нас. То въздейства върху всяко живо същество, което за известно време е под негово влияние. Колкото сме по-близо до него, толкова по-силен е ефектът.
— Ей, почакай малко! — викна Корби. — Да не искаш да кажеш, че то ще ни превърне в създания, подобни на чужденците? Ако е така, аз веднага се измитам.
— Хайде де, тръгвай! амо да се появиш навън и чужденците ще те разкъсат на парчета — подкани го Меган Де Чанс. — Те не могат да влязат тук след нас. Устройството не им позволява. Сега сме в безопасност. Трябва ни само време… — Тя повдигна лявата си ръка и я погледна. Пръстите й се бяха залепили един за друг и изглеждаха като груба месеста лапа. — Разбира се, някои от нас са по-възприемчиви от останалите.
Хънтър изненадано я погледна и едва сега започна да схваща настъпилите в лицето й промени. Тя определено беше изгубила голяма част от теглото си, костите й бяха изпъкнали навън и подсказваха пълно измършавяване. Жената изглеждаше някак скована, а стойката й… по странен начин различна от нормалната.
Тя беше променена! Останалите мъже не бяха забелязали нищо, защото промените се бяха извършвали бавно и неуловимо но сега направо се набиваха в очи.
— Колко още време ще можеш да останеш тук? — попита я Капитанът тихо и нежно. — Преди промените да са станали твърде… опасни.
— Не знам. Моята есперност ме прави уязвима, но вие имате нужда от мен, за да разкрием слабите места на Устройството. Сигурно ги има, но то е оцеляло столетия наред без външна поддръжка и грижи. Вероятно е снабдено с някакъв механизъм за самозащите. Не съм уверена, че ще съумеем да го повредим с нашето жалко оръжие. Ала трябва да опитаме. — Тя се огледа. — Сигурно някъде наблизо е разположена рампата, водеща право към сърцето на великото Устройство. Предполагам, че най-доброто нещо, което можем да направим, е да заровим в средата на кулата всички останали ни експлозиви. После да се измъкнем с катера, преди да са избухнали. — Жената погледна Хънтър. — Трябва да бързаме, Капитане. Времето ни е оскъдно.
Хънтър кимна трезво.
— Добре тогава, Еспер. Водете ни. Изследовател, вие вървете непосредствено след нея. Стреляйте веднага при най-малката заплаха. Ние, останалите, ще бъдем ариегард. Включете екраните. Деструкторите и сабите в готовност. Да вървим напред!
Меган Де Чанс уверено се насочи към лабиринта от загадъчни форми и стъпи на една обикновена рампа, която водеше право към сърцето на машината. Странни фигури се появяваха и изчезваха около тях. Хънтър започна да се чувства като насекомо, хванато в капан и принуждавано да върши непонятна нему работа за Устройството. Разбираше това, донякъде го въприемаше, но не успяваше да го оцени. Бляскаха светлини, чуваха се звуци, температурата внезапно се покачваше и спадаше. Но във всичко това не откриваше никакъв смисъл.
Рампата се виеше между слоеве от блещукащ кристал, а и въздухът често бе пронизван от разряди на статично електричество. Главоболието на Хънтър стана непоносимо и започна да му се повръща. Без съмнение това до известна степен се дължеше и на напрежението, но той не можеше да определи доколко Устройството имаше пръст и колко време му остава, преди тялото му да започне да се променя като тялото на Де Чанс.
Лъскави метални пипала като гърчещи се змии внезапно се спуснаха отгоре им. Протегнатите ноктести ръце опипваха трескаво наоколо. Ескадрилата вдигна навреме защитните екрани и нападателите бяха отблъснати от силовите полета. Край тях се завъртя истински вихър, идващ сякаш отникъде, пипалата се протягаха, удряха и се отдръпваха с невероятна скорост. Хънтър опита сабята си срещу едно от тях, ала стоманеното острие отскочи, без да остави следа. Останалите мъже стреляха с пистолетите си, но целите се движеха прекалено стремително дори за техните опитни рефлекси. Изследователката се опита с ръба на екрана си да отсече едно пипало. Успя. Останалите обаче започнаха да избягват ръбовете на силовите екрани — изглежда бързо се обучаваха. Кръв хвърчеше из въздуха, когато ноктите попадаха в целта въпреки взетите мерки.