Адският свят
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адският свят». Краткое содержание книги:
В сърцето на великото Устройство тихо и самотно, кротко и отчаяно седеше нещо, което някога е било Меган Де Чанс. Механизмът я подлагаше на разни трансформации — едната й ръка бе станала гнила и полуразложена, костите на другата — омекнали. Все още в някои от пръстите си имаше усещания. Тя се надяваше, че от нея ще остане достатъчно, за да включи взривателите. Жената погледна часовника си, вграден на това, което бе останало от китката й. Трудно успя да се съсредоточи. Но се надяваше да издържи достатъчно дълго и така да даде на Ескадрилата времето, което им бе обещала. Не беше напълно сигурна, че ще успее.
Променяше се все по-бързо и по-бързо. Обяснимо, щом се намираше толкова близо до Устройството. Човешкият й облик изчезваше на промеждутъци. Дори не се опитваше да определи кои промени се извършват от Устройството, а кои — от собственото й подсъзнание. По кожата й преминаха десетки различни структури, а костите й се променяха на всяка минута. Тя усещаше вътре в себе си да израстват разни странни органи. Ставаше й все по-трудно да мисли. Образите в мозъка й бяха неопределени, размазани и с някакви чужди цветове. Опита се да произнесе на глас името си, но от гърлото й се изтръгнаха различни нечовешки звуци.
Време е!
Закъснее ли малко, няма да може да си спомни какво трябва да извърши. За миг закопня Ескадрилата да се е измъкнала вече, после внимателно се придвижи до най-близката мина. И тогава откри, че не може нищо да направи. Пръстите на дясната й ръка се бяха превърнали в груби и несгъващи се нокти, с които не бе в състояние да завърти настройката. Погледна лявата — видя една безформена месеста лапа.
При това положение експлозивите ставаха безсмислени. Нямаше как да ги взриви. Съществото, което някога беше Еспер Де Чанс, вдигна обезформената си глава и зави от мъка. Звуците по нищо не приличаха на човешки.
Хънтър изскочи от Медната кула и се устреми към тясната уличка. В движение стреля с деструктора си и лъчът изпепеляваща енергия смаза препречващата пътя му огромна тромава твар. Другите трима също стреляха успешно. Чудовищата ревяха и виеха яростно и отчаяно. Миризмата на разлятата кръв ги обезуми напълно, егоистичните нагони надделяха над властта на великото Устройство и те се нахвърлиха едно върху друго.
Кристъл и Хънтър си пробиваха път със саби и екрани. Корби и Линдхолм ги следваха по петите и с пистолетите си поваляха онези твари, които им обръщаха внимание. Пролятата обилно кръв доведе чуждите същества до пълно изстъпление и те със зъби и нокти деряха и разкъсваха собствената си плът, докато Дяволската Ескадрила се провираше през хаоса към тясната алея. Напредваха бавно но сигурно — нещастните създания, които вече не знаеха как да умрат, не можеха да ги спрат.
Нещо високо и ъгловато с плющящи камшици от кости и хрущяли се нахвърли върху Капитана и го принуди да спре. Той посрещна камшиците с екрана си и те се отдръпнаха от светещото енергийно поле. Чудовището ревна от болка и се опита да сграбчи екрана, но острите като бръснач ръбове мигновено прерязаха израстъците му. То несигурно се заклати, спря и тогава Хънтър преряза с един замах на сабята си тънката му шия. Обезглавеното тяло веднага бе нападнато от съседа си. Камшиците се замятаха хаотично. Продълговатата глава се търколи по улицата, а устата й продължаваше да мляска. Друга твар я налапа цялата.
Кристъл въртеше сръчно с двете си ръце сабята с бясна скорост, енергия и злоба, прикривайки дясната страна на Капитана от връхлитащите чужденци. От главата до петите бе покрита с кръв, част от която беше и нейна, а захилената й уста бе като отворена рана върху бялата маска на лицето й. Това бе нейната стихия, в това се чувстваше истински жива, във вихрения център на сражението. Въпреки изключителната си ловкост бе ранена на няколко места, но не усещаше болка. Сега тя беше над болката. Съществуваха само нейната сабя, нейният щит и безкраен поток от жертви.
Двамата бойци се биеха, опрели гръб до гръб, и поваляха всичко живо, попаднало в техния обсег. Бившият гладиатор се бореше според характера си тихо и ефикасно, причинявайки максимум щети с минимум усилия. Това беше системата на Арената — пази силите си, докато е нужно. Корби подскачаше, сякаш танцувайки, и пробождаше целите, изригвайки потоци заплахи и проклятия. Най-много го ядосваше мисълта, че бяха останали без гранати. Някакво сребристо създание с твърде много крачета се метна отгоре му от близката стена. Той го отблъсна настрани с екрана си и започна да го боде със сабята, докато звярът не падна на земята.