Адският свят
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адският свят». Краткое содержание книги:
Меган Де Чанс внезапно падна на едно коляно, скри се зад екрана си и затвори плътно очи. Хънтър се хвърли на помощ, но доколкото успя да види, тя не беше пострадала. Изпитото й лице се напрегна силно и така се изкриви, че започна да му изглежда нечовешко — някакъв несъвършен дубликат бе заел мястото на оригинала. Широко отворените очи на Есперката блестяха като кървавочервени езера с дълги разцепени зеници, при вида на които косата на Капитана настръхна.
— В зенита, Капитане. Стреляйте в зенита и ще изключите защитните механизми.
Колебанието на Хънтър продължи само миг, преди да стреля там, където сочеше есперката. Някъде горе, във висините, се разнесе тътен и рампата под краката им се разтресе. Пипалата изчезнаха обратно в лабиринта от машинарии. Хората бавно прибраха екраните си, дишаха ускорено. Хънтър се помъчи да срещне неспокойните очи на Меган Де Чанс.
— Отлично, Де Чанс. На какви други изненади ще имаме щастие да се натъкнем?
— Засега не знам, Капитане, но трябва да вървим по-бързо. Влиянието на кулата нараства. Усещам как се формира. Скоро и вие ще започнете да се променяте като мен. — Гласът й стана дрезгав, напрегнат и се превърна почти в ръмжене. Едната й ръке бе забележимо по-дълга от другата. Тя се усмихна на Хънтър — зъбите й бяха покрити с някакви точки. — Слабото място е близо, Капитане. Аз определих къде можем да поставим нашите експлозиви.
Тя продължи нагоре по рампата, тялото й се движеше в странен нечовешки ритъм. Устата на Хънтър пресъхна, пот се стичаше по лицето му. Той се чудеше какво ще стане с есперката и дали същото го чака в близкото бъдеще? Би ли могъл да живее, ако изглежда като нея? Дали ще иска въобще да живее? Преглътна тежко и си наложи да се съсредоточи върху работата, която трябваше да извърши сега. Нужно бе веднага да се поставят експлозивите и да напуснат града преди взрива. За останалото ще се безпокои след това. Ако има изобщо „след това“.
Стигнаха място, където хиляди проводници се извиваха и гърчеха като гнездо с червеи. Електрически разряди разсичаха въздуха. Един кристал се въртеше бавно в средата на това кълбо и проблясваше с ритъма на бдително око.
— Ето го! — възкликна Меган Де Чанс. — Предполагам, че е някакъв вид реле. Взривете кристала и ако имаме късмет, цялата кула ще се срине.
— Късмет — с отвращение повтори Корби. — Не съм усетил с нищо, че сме имали късмет, откакто се приземихме на тази дяволска планета!
Хората се заеха да изпразват раниците си, събирайки на едно място всички мини и гранати. Купчината за съжаление изглеждаше твърде малка в сравнение с необятността на кулата. Кристъл подреди експлозивите така, че да причинят максимална вреда. Сетне настрои часовниците. Погледна Хънтър, но лицето й бе посърнало и мрачно.
— Капитане, може би ще имаме един проблем.
— О, великолепно! — подхвърли Корби. — Още един проблем се появява. Точно от него се нуждаем сега.
— Затваряй си устата, Корби! — сряза го Хънтър. — Какъв е проблемът, Изследовател?
— Мините, Капитане. Часовниците дават възможност за закъснение само от тридесет минути.
Хънтър се намръщи.
— Какво е минималното безопасно разстояние?
— Не знам, Капитане. Но за това време е невъзможно да напуснем кулата.
Докато слушаше, Хънтър погледна есперката. Жената сви рамене; един бърз и неопределен жест, който го разтревожи силно.
— Не мога да кажа нищо конкретно, Капитане. Великото Устройство въздейства на всичко живо, но до определена степен. Не може да се опише с думи какво ще стане, когато го разрушим.
— Катерът скоро ще бъде тук — напомни тихо Линдхолм. — С него ще напуснем за броени минути града.
— И ще бъдем разкъсани на малки парчета — допълни Хънтър. — Ние трябва да се отдалечим на безопасно разстояние, в случай че защитните механизми са повече. Всъщност възможно е само едно решение на този проблем. Някой трябва да остане и да взриви експлозивите ръчно. Останалите през това време ще бъдат далеч.
Корби поклати енергично глава.
— О, не. Аз никога не съм бил доброволец и не възнамерявам тепърва да ставам. Нали така, Свен?
— Точно така — подкрепи го Линдхолм. — Не вярвам в подобна самоубийствена мисия. Сигурно има друг начин за спасение.