Нашественици във времето

— Добре, добре — Хари вдигна призрачните си ръце. — Стига, Майкъл. А как ще унищожим червеевата дупка?

— Не съм съвсем сигурен.

— О, страхотен си!

За миг лицето на Хари се замъгли и Майкъл си представи как още от мощността на процесора се отклонява от създаването на образа. Влошаваше се все повече и илюзията за плътско присъствие до Майкъл почти изчезна.

— Хари, проблеми ли имаш? Смятах, че сме на автоматично управление до влизането в „Интерфейс“.

Гласът на баща му си пробиваше път през пукот и неясен шум.

— От онези антитела е. Прекалено хитри са.

— Аз пък си мислех, че ги контролираш. Нали ги организира да изхвърлят окото с Шайра и Парз, да прережат нерва…

— Да де, само че нямам опит как да им дърпам конците. Спомни си, че не са обикновени уреди, разполагат с доста голяма мощност на собствените си процесори. Все едно… как да ти обясня, все едно се опитвам да си свърша работата с ръцете на хиляда упорити десетгодишни деца. Майкъл, една групичка от тях пощуря. Направиха си нещо като нападателен отряд. Пробиват си път през трупа, издирват най-големите енергийни източници. Други им оказват съпротива, защото причинените от тях щети накрая ще се отразят пагубно върху работата на Сплайна. Но съпротивата още не е добре организирана… и всяко антитяло, което им се изпречи, попада в гадните им лазерни челюсти, за да бъде сдъвкано.

Майкъл прихна.

— И на кого ще присъдим победата?

— Не знам… Сега нападателите се насочват към сърцето на Сплайна. Говоря именно за сърцето — енергийни блокове и мускулни групи колкото небостъргач, съсредоточени около хипердвигателя. Зоната с най-голямата енергийна плътност. Ако групичката се промъкне вътре, ще стане адски напечено. Останалите системи на кораба ще бъдат дотолкова лишени от захранване, че нищо няма да правят, и лудите роботчета накрая ще ни отнемат и хипердвигателя… Но може и да не се стигне дотам. Други антитела се събират, за да им попречат. Май скоро ще има решителна битка около сърцето. Но в момента бих заложил на бунтовниците. Защитниците изглежда нямат особено добър шеф…

Майкъл го прекъсна:

— Ох, за Бога, Хари, ще спреш ли да дрънкаш за антителата? Кого интересуват тези нещастници в подобен момент?

Хари се намръщи неясно в мъглата от пиксели.

— Виж какво, Майкъл, никак не е смешно. Тези разбунтували се машинки могат направо под носа ми да потрошат хипердвигателя. А в твоя план да повредиш „Интерфейс“ искаш да го използваш, нали?

— Колко време ще продължава това?

Хари обърна глава и тя заблещука.

— Двадесет минути, за да се определи победителят. Ако спечелят бунтовниците — още десет минути, за да проникнат в сърцето, да стигнат до хипердвигателя и другите енергийни източници. Значи, да речем, трийсетина минути най-много, преди да загубим хипердвигателя.

Майкъл посочи увисналия над тях „Интерфейс“.

— А колко ни остава до влизането в утробата на това нещо?

Хари помълча няколко секунди.

— Най-много шест минути.