Нашественици във времето
- Автор: Бакстър Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нашественици във времето». Краткое содержание книги:
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=67499
Разтърси го внезапен пристъп на страх, на чувството за голота.
Прииска му се да каже нещо.
— Скъпа моя, не бива да се боите от бъдещето. Майкъл Пул направи всичко по силите си, за да ни опази от съдбата, която сам определи за себе си. Въздухът в тази кухина ще ни стигне за много часове, Пул ни снабди с нагревателни елементи, с храна и вода. Ще можем да оцелеем, докато ни прибере някой кораб от тази епоха. И имам основания да вярвам, че скоро ще се събереш с твоите хора от кораба.
Тя изви глава и го погледна. Воднистосините очи бяха възпалени като от плач.
— Джейсофт Парз, не ме топлят утешения от един слуга на каксите.
Той направи усилие да не трепне.
— Не мога да те виня за това — търпеливо каза Парз. — Но поводите за подобни епитети останаха зад гърба ни, Шайра. Тук сме — ти и аз, в това древно локално време. И след унищожаването на „Интерфейс“ тук ще прекараме остатъка от живота си. Трябва вече да се примириш с това и да погледнеш напред…
— Примирих се само с това, че попаднах в капан. С нищо друго.
— В капана на миналото ли? Не би трябвало да виждаш нещата по този начин. Сега сме в ново за нас време — в много отношения по-добро от нашето, златен век в човешката история. Помисли за това, Шайра. Хората от тази епоха са отправили погледите си навън, едва започват да изследват възможностите, предложени им от вселената, да осъзнават собствените си способности. Изкоренили са много недъзи, не само обществени, но и телесни — глад, болести, преждевременна смърт, която съвременниците ни твърде отблизо познават благодарение на каксите. Имат много замисли, в които ти…
— Ти не разбираш — пресече го тя. — Не казах, че съм в капана на миналото. Исках да кажа — в капана на бъдещето. Заради погубването на Проекта от налудничавата наглост на Майкъл Пул аз съм заклещена в тази единствена, обречена времева линия.
— Аха. Твоето видение за изцяло оптимизирани вериги от събития…
— Не ми приказвай за видения, предател такъв! — Тя говореше с равен, делови глас и думите й още по-силно жилеха от това. — Какви ли видения може да има в главата ти?
Мускулите на челюстите му заподскачаха.
— Виж какво, Шайра, опитвам се да ти помогна. Ако желаеш да ме обиждаш, нямам нищо против. Но рано или късно ще трябва да се примириш с факта, че също като мен няма къде да мърдаш оттук. От миналото.
Тя се извърна много грациозно и присви глава към коленете си. Тялото й леко се залюля във въздуха.
— Не.
Раздразнението вече напираше в него.
— Какво означава това „не“? Щом проклетият „Интерфейс“ се затвори, няма връщане в бъдещето.
Тя се усмихна съвсем неочаквано.
— Е, няма пряк път. С това се примирих. Но има друг път за връщане. По-дългият.
Той сви вежди.
— Смятам да се подложа на АС-процедури. Ако ми предложат или мога да си платя. После…
— … после е много просто: живееш петнадесет века — петдесет поколения — и чакаш отново да се появи технологията за създаване на сингуларности. За да започнете всичко отначало. Това ли искаш да кажеш?
Усмивката не напускаше устните й.
— Как можеш да си въобразяваш такива неща? — не я оставяше той. — Опозна Майкъл Пул. След два века живот главата му беше толкова препълнена с шлака, с улегнали слоеве на преживяното, че понякога едва работеше. И ти разбра това, нали? Защо според тебе той буквално десетилетия е прекарал сам в онзи ГОТ-кораб сред кометната ареола? И ти ми споменаваш небрежно, че ще живееш седем пъти по-дълго. Как би могла която и да е цел да остане в тебе след такъв огромен период? Та това е… над човешките възможности…
Момичето не отговори, но усмивката си оставаше, предназначена за самата нея. И Парз, макар доста по-възрастен, усети как се превръща в нещо преходно и слабо, в мушица-еднодневка пред необятния, горящ в душата на Шайра стремеж.
Хари прие форма на кушетката до Майкъл. Изображението беше бледо и колебливо, пикселите се скупчваха неравномерно и бяха с различна големина — очевидно Хари вече не можеше да използва изцяло мощността на процесора. Но поне създаваше илюзия за телесност, за нечие присъствие в купола, а Майкъл беше предоволен и от това.