Нашественици във времето

Момичето кимна неловко.

— От гледна точка на цялата човешка раса, нашата цел е оправдана.

Той на свой ред склони глава.

— О, несъмнено! Няма по-оправдана. И щом бъде извършено последното Наблюдение, събитията, които преживяхме, няма да са се случили, а значи и използваните от вас средства ще бъдат оправдани… защото ако настъпи желаният от вас край, тези средства дори не са били употребени.

— Това е връх на безобразието! — възмути се Парз, зелените му очи искряха. — Но е чудесно! Много ми харесва.

Шайра седеше мълчаливо, погледът й пронизваше Майкъл.

— Е, най-малкото вече знаем какво става тук — весело обобщи Хари. — Но сега идва трудната част. Ще им помогнем ли… или ще се опитаме да ги спрем?

Точката синя светлина в зенита на купола бе станала голяма колкото юмрук.

Шайра почти небрежно вдигна рамене.

— Повече нямам с какво да ви повлияя. Мога само да разчитам на мъдростта ви.

— Правилно — Майкъл сви устни. — Но преди не изгаряхте от желание да се доверите на мъдростта ни, нали?

— Не ни се вярваше, че бихте разбрали — простичко отвърна тя. — Преценихме, че е по-вероятно да постигнем успех, ако работим сами.

— Е, да — студено каза Парз. — Скъпа моя, може би сте проявили благоразумие, като сте избрали такова поведение. Научих, че тези хора, петнадесет века преди общото за двама ни време, са зад нас по знания и опит, но ни превъзхождат — дори нещо повече — по мъдрост. Подозирам, че сте знаели предварително как биха се отнесли те към вашите кроежи. Знаели сте, че ще ви попречат.

Шайра несигурно погледна Майкъл.

Той заговори неохотно, не искаше да бъде жесток с това младо, искрено в убежденията си момиче:

— Той говори за надменността ви, Шайра. За прекомерната ви дързост.

— Опитваме се да предотвратим унищожението на нашата раса — възрази Шайра с накъсан глас.

— Може би. До смъртния си час ще отдавам дължимото на смелостта, на изобретателността на „Приятелите“. Да построите кораба от пръст под погледа на каксите, да се хвърлите без колебания в непознатото минало… Да, смелост и далновидност не ви липсват. Но… кой ви е дал право да прекроявате историята на вселената? Откъде черпите своята мъдрост, за да правите това, Шайра — колкото ще да са оправдани стремежите ви? Чуй ме добре, уплашихте всички ни до смърт, когато си представяхме, че само се опитвате да създадете гола сингуларност. Това би довело до непредсказуема експлозия на не-причинност. Но вие всъщност се стремите нарочно да разкъсате причинността, и то във възможно най-големите мащаби.

— Да не сте посмели да ни пречите! — извика Шайра. Лицето й се разкриви от ярост, от почти детински инат.