Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Тази нощ се бе получило. Крехкото равновесие бе възвърнато. Но колко дълго щеше да успее да го поддържа? Докога нежната душа на Тиха вода щеше да я предпазва от примамливото притегляне на Върховното цяло?
Тя прехвърляше отново и отново в ума си всички трудности, които им предстояха. Най-накрая хвърли поглед към вързопа на Тиха вода, чувствайки Силата на Вълчия Талисман. Тя протягаше призрачните си ръце към нея. Бяла пепел обаче се изплъзна, спомняйки си отново лицето на Пеещите камъни в онази последна нощ.
„Ако не успея да устоя на привличането ти, Вълчи Талисман — зави и се свят при тази мисъл, — Храбър мъж ще победи.“
Горчив храст плачеше и засипваше с пясък малкото телце на Лупина. За нейна изненада Пелинов дух пренесе момиченцето до гроба и хвърли шепа пясък върху тялото, както бе обичаят на Земните хора. Когато го направи, по суровото му лице потече сълза.
Корен, задавен от скръбта, яростно събаряше изкопания пясък в дупката, сякаш по този начин можеше да се освободи от болката в душата си.
— Споделям мъката ти — каза тихо Пелинов дух на Горчив храст и я погали нежно по главата. През изминалия лунен цикъл той бе овладял по-добре езика на Земните хора по време на бавното им придвижване на юг.
Обезумелите ръце на Корен престанаха да загребват пясък. Той се сви и захлипа. Мъжът коленичи до него. Постави мазолестите си ръце на раменете на момчето и каза:
— Воините не плачат. Смъртта е част от живота. Погледни ме, Корен. — Посочи към небето. — Гръмовната птица наблюдава всички заради Слънцето. Тя претегля душата ти, вижда всяко твое действие. Смяташ ли, че си достатъчно силен за Гръмовната птица, Корен? Би ли изпратил душата си при нея, за да прецени тя дали е достойна да бъде отнесена в Лагера на мъртвите?
— Но сестра ми…
— Всички ще умрем някога. Дори и Пелинов дух… а някой ден ще удари и твоят час. Това, че го знаем, не намалява мъката, но просто така стоят нещата. Приеми болката, която изпитваш, и се научи да живееш с нея. За това се иска смелост, Корен.
Момчето подсмръкна.
— Ела — добави със сериозен тон Пелинов дух. — Погребахме я според обичаите на племето ти. Сега трябва да заживеем отново.
Горчив храст хвърли последен поглед към гроба, опитвайки се да проумее онова, което я бе сполетяло. Бе извърнала гръб само за миг, но през това време Лупина се бе изкатерила на скалите.
— Погледни ме мамо! Оттук виждам всичко! — тези думи щяха да останат запечатани завинаги в съзнанието и.
Тя бе престанала да събира разцъфтели гърличета и се бе изправила рязко, втренчвайки се ужасено в момиченцето.
— Не! Слизай долу! — И се бе втурнала напред.
Лупина бе ококорила изплашено очички и в бързината да изпълни каквото и бяха наредили, се бе подхлъзнала — почти бе успяла да запази равновесие — и бе паднала.
Звукът от удара на телцето на мъничката и Лупина в острите скали щеше вечно да ехти в ушите и.
Тя се бе втурнала обратно в лагера, носейки отпуснатото тяло на дъщеричката си на ръце. В отчаянието си се бе обърнала за помощ към единствения човек, който можеше да и помогне — Гореща мазнина. Лечителят на Черните острия.
Корен бе дочул изплашените и ридания. Бе изтичал и надзърнал през рамото и и в черните му очи се бе появил неописуем ужас.
Гореща мазнина бе преслушал гръдния кош на Лупина и бе опипал корема и. След това бе започнал да се моли, хвърляйки прахове наоколо, отправяйки молби към Слънцето. Затрудненото дишане на детето внезапно бе секнало. Гореща мазнина я бе погледнал и бе поклатил глава.
„Какво ми остана? Само Корен.“ — Горчив храст вървеше залитайки, заслепена от сълзите си.
Пелинов дух положи ръка на рамото и и я поведе към палатката. Тя вървеше вцепенена от мъка, душата и бе изгубила смисъла да живее повече. Единствената утеха бе сигурната ръка на чуждоземеца, който я бе взел за своя жена.
— Корен — каза Пелинов дух. — Какво правиш?
— Сестра ми умря. Искам да остана малко сам.
Горчив храст трепна от навъсения тон на сина си.
— Не отивай много надалеч. Воините може да не проявят разбиране към чувствата ти. Не бихме искали да погребем и теб. Не и заради някоя глупава грешка.
Корен кимна почтително и се отдалечи към едно ниско хълмче в края на лагера.
Пелинов дух въведе Горчив храст в жилището си. Беше се опитал да поживее в пръстените колиби на нейното племе, но не можа да понесе навсякъде около него да има пръст. Тогава бе вдигнал малка конусовидна палатка от бизонска кожа и стари подпорни пръти на западния край на лагера. Днес покривалата бяха навити нагоре, за да пропускат свежия ветрец. Един слънчев лъч струеше през дупката за дима, падайки върху боядисаната в червено и жълто торбичка.