Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
— Удовлетворение! Шпага със същата дължина! — възкликна Рейвънсууд, който, както е известно на читателя, нямаше никаква представа каква обида е нанесъл на Бъкло. — Кълна се в честта си, капитан Крейгънгелт, че вие или сте измислили цялата тази крайно нескопосна лъжа, или сте прекалили тази сутрин с питието. На какво основание Бъкло ще ми изпраща своята покана за дуел?
— Ето как стои работата, сър. Възложено ми е да ви напомня за вашата постъпка. Дългът на моето приятелство не ми позволява да нарека постъпката ви иначе освен като нарушение на законите на гостоприемството: вие, без да обясните причините, сте отказали да допуснете мистър Бъкло в дома си.
— Не може да бъде! Бъкло не е толкова глупав, та да сметне молбата ми, породена от крайна необходимост, за оскърбление. Нима той, като знае мнението ми за вас, капитане, ви изпраща при мен с такава заръка — един нестабилен и недостоен човек! Защото нито един честен човек не ще се съгласи да ви възложи задълженията на негов секундант!
— О, аз ли съм нестабилен и… недостоен! — извика Крейгънгелт и се хвана за шпагата. — Ако приятелят ми нямаше правото пръв да поиска удовлетворение от вас, щях да ви обясня какъв съм…
— От обясненията ви, капитан Крейгънгелт, аз нищо не разбрах. Ще ви помоля да се удовлетворите с това и да ме избавите от вашето присъствие.
— По дяволите! — изкрещя нахалният скандалджия. — Това ли е единството, което можете да ми кажете в отговор на честната покана за дуел?
— Предайте на леърд Бъкло, ако той наистина ви е изпратил — отговори му Рейвънсууд, — че веднага щом ми съобщи причините за своята обида чрез лице, достойно да бъде посредник между нас двамата, ще му дам обяснението, което иска, или удовлетворение.
— В такъв случай, сър, наредете поне да ми бъдат предадени вещите, които мистър Бъкло е оставил в дома ви.
— Всичко, което Бъкло е оставил тук, ще му изпратя по слугата си. А на вас няма да дам нищо без писмен документ.
— Чудесно, сър! — изсъска Крейгънгелт с нескрита злоба, която вече не можеше да сдържа, макар че сетне го обземаше страх от последиците. — Вие ми нанесохте жестока обида, нечувано оскърбление. Но толкова по-зле за вас… Хубав замък! — продължи той, обгърнал Улфс Краг с гневен поглед. — Това е coupe-gorge73, където подмамват пътниците, за да ги ограбят!
— Мръсен негодник! — извика Рейвънсууд, хвана за юздата коня на Крейгънгелт и замахна към него с бастуна си. — Ако посмееш да кажеш още една дума… Махай се оттук веднага, че ще ти строша главата!
Видял над себе си бастуна, Крейгънгелт така бързо обърна коня, че едва не се стовари с него на земята, а изчаткалите по камъните копита изпуснаха околовръст рояк искри. Но той успя да се удържи на седлото и прелетял през портата, с все сила се понесе към селото.
Като завърши по този начин разговора, Рейвънсууд се обърна, за да се прибере в замъка, и съгледа лорд-пазителя, който бе пожелал да слезе долу и известно време бе наблюдавал макар от подходящо за случая разстояние сцената, която се разигра на двора.
— Срещал съм някъде този господин — каза лорд-пазителят, — и то съвсем наскоро. Казва се Крейг… Крейг… и още нещо има на края на името му.
— Крейгънгелт — помогна му Рейвънсууд. — Поне засега такова му е името.
— Крейг-ин-гилт, виновният врат, така би трябвало да го наричат! — намеси се и Кейлъб в стремежа си да направи каламбур с думата „крейг“, която на шотландски означава „шия, врат“, и думата „гилт“ — вина. — На челото му е написано, че някога ще свърши на бесилото. Обзалагам се, че отдавна плаче за въжето.
— Вие сте добър тълкувател на физиономии, любезни мистър Кейлъб — усмихна се лорд-пазителят. — Уверявам ви, че този господин е бил вече твърде близо до такава участ; доколкото си спомням, по време на последното ми пребиваване в Единбург преди две седмици, присъствувах на разпита на мистър Крейгънгелт, или както и другояче да му е името, в Тайния съвет.
— По какво дело? — попита Рейвънсууд с известно любопитство.
Този въпрос беше много подходящ за случая: лорд-пазителят отдавна искаше да разкаже на Рейвънсууд една история и само чакаше удобния момент. Затова той мигом хвана Едгар под ръка и упътил се с него към залата, рече:
73
Свърталище на разбойници (фр.). — Б.пр.