Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
Утрото в мексиканските градове е изпълнено с приключения, както и нощта.
Църковната камбана в Сан Илдефонсо бе току-що зазвънила за утрина, когато някаква женска фигура се измъкна из вратата на една от най-големите къщи в града и тръгна към черквата. Едва се бе зазорило, фигурата беше добре загърната, но високият ръст, достойната, изискана осанка и гордата пъргава походка показваха, че е дама от най-висшите среди. Когато стигна до входа на църквата, тя се спря за миг и се огледа. Лицето й не се виждаше, защото бе скрито от гънките на плътно прибраната наметка, но стойката и честото обръщане на главата показваха, че тя разглежда тези, които приближаваха като сенки в сивата дрезгавина, доведени от зова на камбаната. Очевидно беше, че чака някого, а от нетърпеливия поглед към всеки новодошъл на площада личеше, че присъствието на очаквания е много желано.
И последните богомолци дойдоха и влязоха в църквата; безполезно би било да чака повече; като се обърна с движение, в което, се долавяше разочарование, дамата се плъзна през входа и изчезна в църквата.
В следния миг тя бе вече коленичила пред олтара, като повтаряше молитвите и прехвърляше зърната на броеницата си.
Но тя не бе последната богомолка, влязла в църквата; малко по-късно влезе друга. Почти в същия миг, когато дамата прекрачваше прага, една кола стигна до площада и се спря в най-отдалечения му край, от каретата скочи девойка, прекоси пъргаво площада към църквата и влезе вътре. Облеклото и — яркочервена фуста, извезана блузка и ребосо — показваше, че тя е от по-бедното градско население. Беше поблана.
Щом влезе в църквата, още преди да коленичи, тя огледа изпитателно редиците гърбове. Погледът й се спря на един гръб с наметка; гърба на дамата, за която току-що говорихме. Това като че зарадва побланата, която се плъзна нататък и коленичи така, че лакътят й почти опря до този на дамата.
Всичко бе извършено така безшумно, че дамата не забеляза новата си съседка, докато лекото побутване на лакътя й не я накара да трепне и да се обърне. Лицето й светна от задоволство, при все че устните й продължаваха да повтарят молитвата, като че не бе се случило нищо.
След малко бе даден знак за почивка; тогава двете коленичили фигури — сеньоритата и побланата — се отпуснаха една към друга така, че ръцете им се допряха. След миг и двете ръце се показаха — изпод ребосото една напукана мургава лапичка, изпод наметката — изящно протегнати бели пръсти със скъпи накити.
Те се докоснаха като че по взаимна уговорка и при все че това докосване трая само половин секунда, внимателният наблюдател би могъл да забележи малката навита хартийка, която мина от едната ръка към другата — от мургавите в белите пръсти. Само особено внимателен наблюдател би могъл да забележи това действие, защото то бе извършено така изкусно, че ни един от коленичилите наоколо, отпред или отзад, не забеляза нищо нередно.
Двете ръце се скриха пак под наметките; звънчето звънна, сеньоритата и побланата се изправиха и започнаха най-набожно да повтарят молитвите.
Когато службата свърши, докато се ръсеха със светена вода пред изхода, те размениха набързо няколко думи, но излязоха поотделно от църквата и тръгнаха в различни посоки. Побланата пресече площада и изчезна в една тясна уличка. Сеньоритата се върна гордо в големия дом, отгдето бе дошла, сияеща от радостно предчувствие.
Щом влезе в къщи, тя отиде право в стаята си, разтвори сгънатата хартийка и зачете:
„Скъпа Каталина. Вие ме ощастливихте! Само преди един час аз бях най-нещастният човек. Загубих сестра си, страхувах се, че съм загубил и вашето уважение, но и двете ми са възвърнати. Сестра ми е до мене, а елмазът, който блести на пръста ми, доказва, че и клеветата не е могла да ми отнеме вашето приятелство… Вашата любов. Вие не ме смятате за убиец. Аз наистина не съм. Аз съм отмъстител, но не убиец. Ще узнаете всичко — ужасния заговор, на който бяхме жертва аз и моите близки. Той е почти невероятен — толкова е отвратителен! Истинската жертва съм аз. Не мога да се покажа вече в селището! Ще ме гонят като вълк, ще се отнесат с мене като с вълк, ако ме уловят. Но не ме е грижа за това, докато зная, че вие не сте в числото на моите врагове.
Ако не сте вие, бих отишъл много по-далеко оттук, но не мога да ви оставя. По-скоро ще излагам всеки час на опасност живота си, отколкото да се махна от мястото, гдето живеете вие — единственото същество, което вечно ще обичам.
Сто пъти целувах елмаза. Сладкият залог не ще се отдели от мене, докато съм жив.