Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Кухнята беше за всичко. Другите две стаи — единствените в къщата — бяха спални. И двете бяха много малки. Във всяка имаше само по едно легло, но едната от тях беше наредена по-добре от другата, т.е. леглото имаше чаршафи и покривка, докато другото легло се състоеше от куп раздърпани тръстики, покрити с парцаливо грубо платно, а за завивка служеха няколко еленови кожи.
В първата стая имаше един-два стола и малка маса до стената. Над нея блестеше парче счупено огледало, прикрепено към стената с няколко ръждясали гвоздеи, закривени към краищата на огледалото. Една памучна игленичка, две-три обикновени гребенчета за поддържане на коса, една малка четка от четина, чифт бели ленени маншети — доста употребявани след последното им пране, и няколко други женски принадлежности върху масата — всичко това показваше, че обитателят на стаята е жена.
Това беше спалнята на Бет Денси — дъщерята на бракониера и единствения член на неговото семейство. Другата стая беше спалнята на Дик.
Но спалните не бяха от значение, защото Дик и дъщеря му живееха обикновено в кухнята. И двамата можеха да се намерят там на четвъртия ден след празненството, на което хубавата Бетси беше направила такова впечатление.
Дик седеше до масата, зает с приятно занимание — ядеше. Чаша бира, остатъци от самун хляб и няколко ребра от печено еленово месо — това беше храната му.
Той закусваше, макар че слънцето, което грееше през върховете на буките, показваше, че наближава пладне и Бет беше закусила преди няколко часа. Но Дик се беше прибрал късно през нощта и уморен от дългия път, спа на своето разнебитено сламено легло чак докато камбаните на Бълстрод удариха дванадесет.
От разговора, воден между него и дъщеря му, ставаше ясно, че откакто се беше прибрал, до този час те почти не са разговаряли.
— Идвал ли е някой, Бет?
— Да. Идва един войник от имението — два пъти идва.
— Войник ли? — промълви Денси с глас, в който прозвуча неудоволствие. — По дяволите! Чудна работа! Не каза ли какво иска?
— Каза само, че иска да те види.
— Иска да ме види! Сигурна ли си!
— Така каза, татко.
— Дали не е искал да види тебе?
Докато задаваше въпроса, дърварят гледаше дъщеря си изпитателно.
— О не, татко! — отговори Бетси, без да трепне от погледа му. — За какво съм му потрябвала аз? Каза, че имал нещо да ти съобщи и че капитанът му искал да говори с тебе по някаква работа.
— Работа с неговия капитан! Ха! Не каза ли каква?
— Не.
— Нищо друго ли не попита?
— Попита ме само дали познавам мастър Хенри Холтспър и къде живее.
— Ти какво му каза?
— Казах му, че ти го познаваш и че живее в старата къща Стоун Дийн.
Хубавата Бетси не сметна за необходимо да осведоми баща си, че кирасирът беше казал много повече, защото това бяха думи на ухажване и се отнасяха само до нея.
— Разпитвал за него! — каза си Денси. — Няма да се учудя, ако се готви нещо. Трябва да съобщя на мастър Холтспър, и то веднага. Ще отида, щом закуся. — Уъл също е бил тук — продължи той, обръщайки се отново към дъщеря си, но не вече, за да я разпитва. — Видях го снощи, като бях при мастър Холтспър. Каза ми, че е идвал.
— Да, идва два пъти. Втория път когато дойде, свари другия. Те се скараха.
— Скараха се, а? За какво се скараха, момиче?
— Не знам, татко. Нали знаеш, че Уил винаги се ядосва, когато някой говори с мене. Казвам ти — не мога вече да търпя и няма да търпя. Той ме обиди и ми каза думи, които няма право да ми казва.
— Слушай, момиче. Уъл Уолфорд има право да ти говори така, както си иска. Той е твой приятел, момиче, и ти мисли само доброто. А ти си много груба с момчето и му говориш неща — аз съм те чувал, — които ще огорчат най-добрия приятел, който имаш на тоя свят. Ще направиш добре да промениш тона си, иначе Уъл Уолфорд ще се умори от твоите капризи и ще отиде другаде да си търси жена.
„Да върви“ — беше на върха на Бетсиния език, но от страх пред бащиния гняв — неведнъж страшно проявявам по този въпрос — тя не отговори.