Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
След това самопризнание тя се отдръпна назад и застанала в преддверието, посрещна нечакания посетител с презрително безразличие.
— Добрутро, Бет! — поздрави я рязко и мрачно нейният обожател, на което Бет отговори по същия начин. — Стоиш на вратата, сякаш очакваш някого? Не вярвам да чакаш мене.
— Да, вярно — отвърна момичето, като не си направи труд да скрие разочарованието си. — Нито те очаквах, нито ти благодаря, че дойде. Казах ти го, когато беше тук последния път, и сега пак ти го казвам.
— Добре, високомерно същество! — отвърна грубиянът, преструвайки се на безразличен. — Откъде знаеш, че теб идвам да видя? Може да си имам работа с мастър Денси.
— Ако е така, той не е в къщи.
— Къде отиде?
— В Стоун Дийн. Тръгна преди една минута. Мина по пряката пътечка през гората. Ако побързаш, ще го настигнеш.
— Ба! — възкликна дърварят. — Не бързам чак толкоз. Работата ми с баща ти ще почака, доде се върне. Но на тебе имам да кажа няколко думи, дето няма какво да се отлагат. Много си се издокарала тази сутрин! Да не би да има някой друг празник? Да не би да има панаир?
— Издокарването ми, както го наричаш, няма нищо общо нито с празник, нито с панаир. Не съм облечена по-различно от друг път. Облякох си само новата пола и блуза, защото, защото…
Въпреки остроумието си госпожица Бетон се позатрудни да намери обяснение за това, че бе така празнично облечена.
— Защото — прекъсна я дърварят, забелязвайки нейното смущение, — защото чакаш някого. Затова е „защото“, Бет Денси! — продължи той и ревността му се засили и го направи по-смел. — Не се опитвай да ме заблуждаваш. Аз не съм чак толкова сляп глупак, колкото ме мислиш. Докарала си се е хубавите си дрехи, за да посрещнеш някого, когото очакваш. Оня наперен войник, предполагам? А може би самия джентълмен от Стоун Дийн? Не бих се учудил дори, ако чакаш неговия ням индианец. Ти не си придирчива, Бет Денси, никак! Всичко, каквото попадне в мрежата ти, все е риба — все ти е едно.
— Уил Уолфорд! — извика момичето, почервенявайки от неговите обиди. — Забранявам ти да ми говориш така, ти или кой го и да е друг. Ако нямаш нищо друго да ми кажеш, можеш да си вървиш.
— Но аз имам да ти кажа нещо и смятам да ти го кажа сега, Бет.
— Кажи го тогава и свършвай! — отвърна девойката, сякаш искаше по-скоро да сложи край на разговора. — Какво е то?
То е това — отговори дърварят, като се приближи до нея и заговори с по-сериозен топ. — Бет Денси, няма защо да ти казвам колко много те обичам. Ти го знаеш добре.
— Казвал си ми го сто пъти. Не искам да го чувам пак.
— Но ти ще го чуеш. И този път, казвам ти, ще бъде последният.
— Радвам се.
— Това е то, дето исках да ти кажа, Бет Денси — продължи влюбеният, без да обръща внимание на това, че тя постоянно го прекъсваше. — Снощи видях баща ти и двамата се уговорихме. Той дава пълното си съгласие.
— За какво, моля?
— Как тъй за какво? Да те взема за жена.
— Виж ти! — възкликна момичето с презрителен смях. — Ха! Ха! Ха! Значи това имаш да ми кажеш, тъй ли? А сега, Уил Уолфорд, чуй пък аз какво имам да ти кажа. Ти сто пъти досега си ми казвал, че ме обичаш, и преди малко обеща това да бъде последният път. Аз сто пъти съм ти казвала, че няма смисъл, и сега ти го казвам за последен път. Веднъж завинаги ти заявявам, че никога няма да стана твоя жена — никога! Никога!
Последните думи бяха силно подчертани, за да бъдат убедителни, и селският обожател се сви от тях, като че бяха унищожили и сетната, му надежда.
Но той се сепна само за миг. Не беше в природата му да оставя да го уязвяват, без да отвърне, и отговорът скоро дойде.
— По дяволите тогава! — извика той, като вдигна дългата брадва и я размаха заплашително над главата си. — Ако не станеш моя жена, Бет Денси, ти няма да станеш жена и на никого другиго. Кълна ти се, че ще убия първия мъж, за когато се омъжиш, и тебе заедно с него, ако доживея да видя деня, в който двамата ще станете едно.
— Махни се, проклетнико! — извика момичето, изплашено и възмутено. — Не искам да слушам заплахите ти. Махни се, махни се!
И като каза това, тя се оттегли в колибата и тръшна вратата под носа му.
— По дяволите, лъжлива повлекана такава! — изкрещя отблъснатият обожател. — Аз пък ще удържа думата си, та ако щат и да ме обесят за това!
След тази жестока закана той метна брадвата на рамо, прескочи изпочупената ограда и навлезе в гората, като отново повтори: